Изнесох  този  коментар, дане ми се  губи  от постинга на  Буболеченце:
buboleche.blog.bg/drugi/2010/01/14/glutnica-kucheta.472214
"Ако искате и от една благотворителна акция - " Утрепи улично куче, спаси човешки живот!", нещо като Българс...

Ммм, не съм  споделяла  относно това, което  чета, не  защото не чета.  Защото нямам време.
- Пак  ли? - каза  майка ми с усмивка.
- Ми...- аз  гузно се вкопчих в поредната книга  от  библиотеката  й.

Когато  мама  остарява, се хвърляш  към всяко  звънване  на телефона.  И се страхуваш да  чуеш две страшни думи. Когато  мама остарява, много ти се  иска  да  й  подариш нещо. Нещо. Нещичко.  Например,  някаква дреха. Сигурно, защото иск...

Дойде  едно американизирано приятелче от  щатите, живеещо там над  15 години, и  каза:
- Брех че странно, тук никой не се  усмихва.
Аз първо  щях да  възразя, да  кипна, да  тропам с крак  лигаво "що? как?! как не се  усмихва?"  И добре  ...

 
Млад и уморен мъж, пристигнал с малката си свита по залез слънце, повика ханджията с кимване на пръста. Че не беше пътуващ търговец – не беше: с безпогрешното си изострено усещане за бакшиш старият ханджия го разбра веднага. Въп...

- Слушаш ли? –  Младата уморена Жена четеше твърде бързо и непрекъснато поглеждаше часовника. Очите й бяха   уморени, раменете и  ръцете също. Дори думите й  бяха уморени, тя раздразнено разлиставаше книгата и почти не поглеждаше к...

Влюбих се в Наско  до  уши някъде около  седми клас: аз - отличничка, той - местен  побойник. Принцесата  от  осмия  етаж  и лошото  момче. Нищо  ново под слънцето. Тандема ни  разцъфна въпреки  истериите на  двете  майки и   начумеренит...

Наливам  в  есенната чаша 
До край изстисканото  лято.
Изтривам понеделник   прашен

Изгубил e и покрив над главата,
И вяра. И надежда. И деца.
Останал без пари. А пък жената

Наблюдавах я  втора  вечер подред,  дори  с  явното си  късогледство  виждах  тази възрастна  жена, неподвижно  застанала  до прозореца  си в кооперация отсреща. Излизах  рано, прибирах  се късно и  всяка  вечер тя  беше  там.
Бе  възрас...

Аз съм празна, ти си  празен,
Аз - заразна, ти - опазен,
Аз - опасна, ти - опасан.

Заровила  краката  боси
В полузабравен  листопад
Цитираш вечните  въпроси

Тихият  пианист Вилхелм Кемпф. Чуйте  го.  Не  е ли прекрасен? Исках да се  изгавря с него като персонаж към  някой от разказчета  ми, но  сърце  не ми даде.

Всички я наричаха  Евгения,  от  момента в който  се  появи при нас като  фронт офис мениджър. След 5 минути  разговор  на  събеседника му  бе  ясно  ако  я  нарече  "Жени"  може  и бой да отнесе. Как го постигаше  този  ефект  въпреки  ...

Дъщеря ми  веднъж каза  че две и две правят  музика.
Тогава само изстинах,  защото  генетичната  памет е  велико  нещо - аз като  дете също  смятах че  великите  музиканти и  математици  са си  лика  прилика.
За доказателство: