Наливам  в  есенната чаша 
До край изстисканото  лято.
Изтривам понеделник   прашен

Изгубил e и покрив над главата,
И вяра. И надежда. И деца.
Останал без пари. А пък жената

Наблюдавах я  втора  вечер подред,  дори  с  явното си  късогледство  виждах  тази възрастна  жена, неподвижно  застанала  до прозореца  си в кооперация отсреща. Излизах  рано, прибирах  се късно и  всяка  вечер тя  беше  там.
Бе  възрас...

Аз съм празна, ти си  празен,
Аз - заразна, ти - опазен,
Аз - опасна, ти - опасан.

Заровила  краката  боси
В полузабравен  листопад
Цитираш вечните  въпроси

Тихият  пианист Вилхелм Кемпф. Чуйте  го.  Не  е ли прекрасен? Исках да се  изгавря с него като персонаж към  някой от разказчета  ми, но  сърце  не ми даде.

Всички я наричаха  Евгения,  от  момента в който  се  появи при нас като  фронт офис мениджър. След 5 минути  разговор  на  събеседника му  бе  ясно  ако  я  нарече  "Жени"  може  и бой да отнесе. Как го постигаше  този  ефект  въпреки  ...

Дъщеря ми  веднъж каза  че две и две правят  музика.
Тогава само изстинах,  защото  генетичната  памет е  велико  нещо - аз като  дете също  смятах че  великите  музиканти и  математици  са си  лика  прилика.
За доказателство:

"Ридаех в обятията  му " - така го  казват  по телевизията.  Ама тези по телевизията  ридаят  в  обятията  му  по  един  лъскав начин - нито  спиралата им   оставя  черни  пътеки  долу под  очите, нито  сополите  им  се виждат.
А  аз  не...