Нанкай, сине, да пораснеш, за да си  голям. Хората ми  викат  луда,  друго  аз не знам. Той  баща ти  май не  иска да ти  е  баща. Аз  в прегръдката си стискам тебе,  друг не ща. Нанкай,  сине, папкай, сине, и расти-расти. Питаш  ме  кой    мой  любим  е? Само, само  ти! А  човекът,  дето исках да ти е баща, той сега  далеч-далеко, аз пък  друг не ща. И  роднини и  познати с  хлъзгави  очи ме клюкарят в махалата:

- Тая  откачи.

Само  ти ми вярваш още, вярваш в  моя  глас. Но защо ли само  нощем тебе срещам  аз? И. защо..  не виждам.... снимки.... твои.....  у дома?  

...аз  докато те  сънувам... нанкай,   нанина...