"- Да гниеш в тялото си и нещастно и нетленно.
Той каза гневно:- В изоставена забрава!"
А тя му рече: - Всички сме самички,

Оправила си старите обувки,
И станала си много, много рано.
На кучета - а не деца - целувки

Но  вече  нямам, вече  дадох всичко:
Парите, дрехите, талантите, децата.
И ето че  сега  съвсем самичка

Валежите събират мои граници
На кръвното. Това е Еге-Не-То.
А аз си стягам старите си раници

О, как вали навън! О, как вали!
Забравената си писалка грабвам,
И нека пак отново ме боли,