Сънувам дъжд, прекрасен летен дъжд,
Когато съм отровена от тебе,
Когато ти, като самотен лебед,

Лукавството е твоето лекарство.
Ти се прикриваш с него за сега.
Дали си даваш ясната си сметка

Здравей, Тъга. Пак плачеш? Да, разбира се.
Защо ли плачеш? Сещам се сега.
Защото си самотна? Та нали сме...

Да се връща по вода
Моето Проклятие.
А пък нашият подарък

Бял лист, отново старите обиди
Нахлуват  във живота ми сега.
Приятели, той само Господ види

На баща ми
Господ е във малките неща...
В твоето спокойно постоянство,

днес е родителската среща в училището на дъщеря ми. А аз не мога да отида. не защото не искам, а защото не мога - рака е коварна болест, удря те в болките най-много когато не го очакваш. Лека -полека ослеп...

 
Днес офисен планктон с префинени ръце
Диктува потребителската мода.

- Що е любов? - попита дъщеря ми.
- Могъща сила, ярка светлина,
Тя никога не свършва и не мами,

Тези демони, които те терзаят
В твоите кошмари с черна сила,
Нямат власт над теб. Защото вече знаят -

Мирогледа едно любопитно създание, мирогледа е тегав и личен, и когато си само на разстояние този свят ти изглежда различен. Мама навън, аз избягах отвкъщи за да видя разкошни коне. Нищо че времето пак ще се мръщ...

Здравствуй,  память.Ты  напомнила  тот  вечер
Где в  подземном  переходе  длинном
Мою  душу попытались  изувечить.

Когато сме зависими  от  злото,
Не бива да си  търсим  под  леглото
Чудовища, убийци и  апаши.

Днес  ми се  обадиха  на домашен (те като  правило не  звънят на  мобилен) и с един  селски  акцент мъж на другия  край на  жицата  ми се представи  с  две  имена като  лекар  от  Пирогов. Първо  имитираше лоша  връзка и ми  говореше:
- А...

- Химка, събуди се, след полунощ е - гласът на  Гура бе дрезгав и крякащ.
Химка сладко, до пропукване в ставите, се протегна и се огледа.
- Мале, как се отразях - изненадано сподели тя, обръщайки се към събуждащите се приятелки.