Не  ръми, но  градът е притихнал
И  изглежда далечен, отнесен.
И в сърцето  му  най-упорито

Когато зад  чешмата се прокрадвам
На пръсти край  измъчената  гара,
Очаквам да те видя, вероятно.

Не  обичам  жегите,  нажежен  асфалт,  морето с някакви си  „о я, дастиш-фантастиш”, тръгнали на  алкохолен  туризъм. Не  обичам лятото. През лятото съм перфектно изпълнение за  на  препарирания  несъществуващ  звяр,  в разли...