Всичко, което ви хрумне
Постинги в блога от Май, 2008 г.
27.05.2008 09:23 -
За любовта.
- Аз й казвам, благословете ме, майко, а пък тя...
- Нейно Величество.
- А пък нейното величество една такава – не, казва, няма. Аз направо щях да падна. Мислих си че може да не ме е чула, а пък тя...
- Нейно Величество.
- А пък нейното величество една такава – не, казва, няма. Аз направо щях да падна. Мислих си че може да не ме е чула, а пък тя...
24.05.2008 17:32 -
Медиите изостават от реалния живот.
А бе хора, ние ли сме болни или медиите за такива ни смятат? Каква е тази пристрастеност към жертви, отсечени глави, изнасилени деца и лошите реалити шоутата? Подобен модел за привличане на внимание откъм страната на медиите ...
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 4443 Коментари: 23 Гласове: 0
Последна промяна: 25.05.2008 21:55
Прочетен: 4443 Коментари: 23 Гласове: 0
Последна промяна: 25.05.2008 21:55
21.05.2008 15:24 -
Работната седмица.
понеделник: Все се чудих дали ще стане както го намислих, аз рано сутрин те поисках . Ама че чудо. Но към обяд не те притисках, а вечерта те забравих. И те нарекох фригидна, тъпа, луда.
вторник: Не помня за снощи. Все още. Не се цупи, ...
вторник: Не помня за снощи. Все още. Не се цупи, ...
19.05.2008 18:53 -
Инициация*
... сутринта си отворих очите и разбрах - днес ще е. Просто го разбрах и това е...
... от сутринта имах предчувствие, кълна ти се. Е, припомни си, по време на закуската...
...вуйчо казваше че всеки мъж го знае за себе си. А аз...
... от сутринта имах предчувствие, кълна ти се. Е, припомни си, по време на закуската...
...вуйчо казваше че всеки мъж го знае за себе си. А аз...
16.05.2008 18:37 -
Цената на красотата
- Ще ви съдя! – крещеше високият едър мъж. Изглеждаше като побеснял носорог. И като параметри, и като настроение.
- Не можах да го спра,- отчаяно прошепна секретарката и очите й, скрити зад сините лещи, плувнаха в сълзи.
-...
- Не можах да го спра,- отчаяно прошепна секретарката и очите й, скрити зад сините лещи, плувнаха в сълзи.
-...
12.05.2008 18:59 -
Звездо – черното пони.
- Престани да го глезиш, - боботеше мъжкият глас в спалнята . Мама мълчеше и детето посегна към дръжката на вратата за да я отвори и да види дали онзи, другия, не я обижда.
- Не ни помагаш така като го оставяш... –...
- Не ни помагаш така като го оставяш... –...
11.05.2008 21:16 -
El-Rei D.Sebastiao
Продължавам. Сложих илюстрации към "Moendo cafe", "Болното дете" и "Малката Русалка".
Влезе в дома си и не се върна.
Осемгодишната Ваня Мейрелеш влезе в жилището си докато родителите й са я чакали навън. От тогава момичето е ...
Влезе в дома си и не се върна.
Осемгодишната Ваня Мейрелеш влезе в жилището си докато родителите й са я чакали навън. От тогава момичето е ...
10.05.2008 16:04 -
Най-хубавото лято в живота й.
...а пък при Каролина – сещате ли се за Каролина, дона Селеште? Хайде, Каролина, Каролина, от втория етаж, с късата коса, очилатата, разведена наскоро? С две деца – Тити и Луана, породени, момчето леко пелтечеше? ...
09.05.2008 20:47 -
Жука
- Нела, моля те! Моля те! – Жука въздиша на пресекулки, стенейки и стараейки се да не се разплаче. Маринела се завива през глава,- Нела! Хей, Нела! Нела, моля те, моля те, моля те!!!
Гласът на Жука става тънък и прон...
Гласът на Жука става тънък и прон...
08.05.2008 16:19 -
Полицейският инспектор Витор Обадия и таинствените самоубийства.
Тинейджъра Нуну Мейрелеш го заряза приятелката му и Нуну разбра че живота му не си струва да бъде живян. Той отиде при коловозите, изпуши една след друга осем гадни цигари марка „Португалските”, изкашля се, з...
07.05.2008 17:08 -
Момичето ми, Улисея*...
... усещането е сякаш някой непрекъснато те гледа в гърба. Толкова настойчиво че те сърби под плешките. Пет пъти се обърнах рязко – няма никой. Дори храстите не помръдват. А после гледам – ето я пред мен. Мънич...
05.05.2008 20:29 -
Малката русалка
- Днес срещнах Паулу на пазара. Праща ти много поздрави.
- Благодаря... чакай, кой точно Паулу?
- Онзи с момичето в инвалидната количка.
- Благодаря... чакай, кой точно Паулу?
- Онзи с момичето в инвалидната количка.
03.05.2008 23:56 -
Болното дете
...така му викаха всички: "болното дете". Другите си имаха имена и фамилии. Двама от тях притежаваха номера. Красиви и дълги. А този си беше "болното дете". Той никога не излизаше. Седеше си в своя бокс двайсе на д...
Търсене
Блогрол