Постинг
22.05.2009 12:40 -
Внимавай в колата, петъка и задните седалки
Автор: minavam
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1540 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2009 11:18
Прочетен: 1540 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 23.07.2009 11:18
Имам куче и болен гръб. Разбрахме се така: кучето не ми пречи да боледувам, болният гръб не ми пречи да извеждам кучето. Пакта за ненападението беше перфектен докато не оправиха локалното до нас. Запомнете: нито кучето нито болките не могат да спрат шофьорите, жадуващи да избегнат още един светофар. Часът беше седем сутринта, аз току що хванах песа за разходка, а задръстването почваше от Пловдив. Идиотче, оправило локалното пред нас за изборите, смея да не ти благодаря. когато бяхме лунен кратер колите не фучаха покрай входа ми като на Формула едно. Всички караха така че детето с топка се чувстваше безопасно, нда. Кво пък да говорим за жена с едро куче и болен гръб.
Трябва ли да обяснявам че кучето ми обожава да се вози в коли? Уж се твърди че кучета не различават цветовете. Възможно е, но защо тогава моят любимец винаги спира само пред колици нашия модел точно нашия цвят??? И така... Идиотчето ни е наказало с хубав асфалт в локалното и целият Пловдив май кара само покрай нас. Разбира се, бавно, яваш-яваш, майна. Излизам аз, влачейки се подир полуделият от възторг пес, песа е на рулетка - едно въженце 5 метра дълго, което се прибира и/или разтяга в дръжката.
Чичи от една кола - досущ като нашата и със съъъъъъъъщиииииииииияяяяяят цвят (останалото виждам на забавет кадър) слизааа от коооолааатааа и оооотваааря зааааднаааатаааа вратааааа, тууупааайкиии някакво одеееяяялцеее. Песа пред мен вижда "нашата кола" с "нашият цвят". Всичко останало вече е на бързо темпо: песа - шмуг!- в колата, чичи - без да погледне - хлоп!- вратата и ае беж на шофьорското място, щото задрыстването тръгна, а ние тука сме работни хора, изнервени през цялата седмица и то в петъка, няма да те чакаме , я! Тръгвай бе, ало! Така мислиха всички. Освен мен. От вратата на колата стърчеше въжето на рулетката, а на другият край на това нещо - който чел той разбрал - бе закопчан песа ми.
- Идиоти - мислих аз - Само да ви хвана ще ви убия и двамата.
После ме обзе паника:"Така ги крадат, кучетата, които обичат да се возят в колите, така ги крадат, Господи , МОЛЯ ТЕ".
Не мога да тичам, заради болките, така че се мъчих в свински тръс цели десет метра, но явно щастливото тежко дишане на песа отзад в колата и моят безумен поглед в огледалата за задното виждане не се вписа в представата за хепи-енда на шофьора. как изкочи от колата, милия... забрави и за задръстването...
Отворих вратата .
- Пак ли си ти? - изненада се кучето ми - Ми добре, ае качвай се да се повозим, може пак до морето да отскочим.
- Веееееееееднааааааааааагаааааааа - тихо отвърнах аз.
Песа послушно слезе от колата а наоколо се търкаляха от смях колите от задръстването, ритайки с колелата.
Извиних се на шофьора. А вие внимавайте, когато затваряте вратите на колите си без да гледате.
Трябва ли да обяснявам че кучето ми обожава да се вози в коли? Уж се твърди че кучета не различават цветовете. Възможно е, но защо тогава моят любимец винаги спира само пред колици нашия модел точно нашия цвят??? И така... Идиотчето ни е наказало с хубав асфалт в локалното и целият Пловдив май кара само покрай нас. Разбира се, бавно, яваш-яваш, майна. Излизам аз, влачейки се подир полуделият от възторг пес, песа е на рулетка - едно въженце 5 метра дълго, което се прибира и/или разтяга в дръжката.
Чичи от една кола - досущ като нашата и със съъъъъъъъщиииииииииияяяяяят цвят (останалото виждам на забавет кадър) слизааа от коооолааатааа и оооотваааря зааааднаааатаааа вратааааа, тууупааайкиии някакво одеееяяялцеее. Песа пред мен вижда "нашата кола" с "нашият цвят". Всичко останало вече е на бързо темпо: песа - шмуг!- в колата, чичи - без да погледне - хлоп!- вратата и ае беж на шофьорското място, щото задрыстването тръгна, а ние тука сме работни хора, изнервени през цялата седмица и то в петъка, няма да те чакаме , я! Тръгвай бе, ало! Така мислиха всички. Освен мен. От вратата на колата стърчеше въжето на рулетката, а на другият край на това нещо - който чел той разбрал - бе закопчан песа ми.
- Идиоти - мислих аз - Само да ви хвана ще ви убия и двамата.
После ме обзе паника:"Така ги крадат, кучетата, които обичат да се возят в колите, така ги крадат, Господи , МОЛЯ ТЕ".
Не мога да тичам, заради болките, така че се мъчих в свински тръс цели десет метра, но явно щастливото тежко дишане на песа отзад в колата и моят безумен поглед в огледалата за задното виждане не се вписа в представата за хепи-енда на шофьора. как изкочи от колата, милия... забрави и за задръстването...
Отворих вратата .
- Пак ли си ти? - изненада се кучето ми - Ми добре, ае качвай се да се повозим, може пак до морето да отскочим.
- Веееееееееднааааааааааагаааааааа - тихо отвърнах аз.
Песа послушно слезе от колата а наоколо се търкаляха от смях колите от задръстването, ритайки с колелата.
Извиних се на шофьора. А вие внимавайте, когато затваряте вратите на колите си без да гледате.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
