Постинг
05.09.2014 00:04 -
Пазители
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 1928 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2014 00:18
Прочетен: 1928 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.09.2014 00:18
- Химка, събуди се, след полунощ е - гласът на Гура бе дрезгав и крякащ.
Химка сладко, до пропукване в ставите, се протегна и се огледа.
- Мале, как се отразях - изненадано сподели тя, обръщайки се към събуждащите се приятелки.
- От жегата е, аз мислих че днес ще се разтопя - Гура се прозина с цялата уста с риск да си навехне ченето - Едвам се освестих.
- Та ти се освести когато след Революцията ти отрязаха главата и те реставрираха - каза Химка под акомпанемнта на хилежа на приятелките й.
Долу на площада някой изписука уплашено, някой викаше за помощ и женски глас хлипаше в ужас и истерия.
- На тези пък какво им има? - проточи врат Гура - Отдавна не съм чувала подобен концерт.
- Да летим, пък да видим? - предложи Химка - Сега не сме в тъмните векове на Средновековието, дори и да ни видят - ще решат че са прекалили с алкохола. Днешните хора с нищо не можеш да ги изненадаш.
Жената пищеше ужасено, докато за косата я влачеше към таксито дребен хилав човечец. Очите му светеха със зъл огън, обаче жената явно не бе от страхливите, извиваше се и се опитваше да му издере очите. Понеже бе с комплекция и ръст на човечеца, силите бяха приблизително еднакви.
Химка и Гура бавно се преземиха до двойката.
- Ти да видиш, и какво ли става тук? - изграчи Гура.
Човечеца се ококори и пусна жената. Химка надменно скръсти ръцете си и се ухили, показвайки кучешките си зъби. Човечеца изписука жално, метна се в таксито и изчезна с мръсна газ.
- Не плачи - строго каза Химка. Жената плачеше тихо, като изгубено дете - Нищо лошо не е станало.
- Ами ако не разбира френски - съчуствено отвърна Гура - Тук е пълно с туристи все пак.
- Всичко разбирам - хлипаше жената - Аз съм от Париж, не е там работа... Просто не съм очаквала, аз да не съм му парцал, ето така, за косата...
- Тихо-тихо-тихо- Химка погали с грапава камена длан крехките рамене на ридаеща жена - Тихо... Нищо лошо не е станало. Нищо непоправимо не се е случило. За сметка на това, той още дълго време ще ни сънува в кошмарите си.
Гура - старшата горгулия от галерия на химерите в Нотр-Дам-Дьо-Пари се разсмя от цялото си камено сърце. На звука на неин дрезгав хилеж долетяха другите химери и горгулии.
- Какво става тук при вас, май е весело? - крилати създания от камък се събраха около плачеща жена.
- Тази трябва да я изпратим до вкъщи - отвърна Химера - Кой днес ще я изпрати, момичета? Нека аз да летя над нея? Нали я знам още от бебе, тази е ненормална, все ще свърши някаква беля.
- А, не! Ще летим заедно! - решително отряза Гура - Сега се сетих, нали си ми разказвала за тази откачалка, все намира някакви изроди и после си пати. Ще я проследим да стигне до вкъщи, а не да отиде към нейния любовник да го утешава след стреса от среща с нас. Намери такси - строго се обърна Гура към плачещата жена, размазваща спирала и сълзи по подпухналото си от рев лице - Хващаш такси и веднага вкъщи. Ще те наблюдаваме от небето. Ясна ли съм? - жената послушно и радостно кимна вместо отговор - Химка от колко години те дундурка, а? на трийсет си вече, все Химка ли да те спасява? На 30 си, а акъл нямаш. Хващай такси, ще те изпратим.
Горгулии и химери съчувственно гледаха водачката си. Гура тежко въздихна и плесна със събудилите се след полунощ крила.
- Хайде, команда... След мен.
В парижката полунощ от събора отлитаха като тъмен облак тъмни фигури.
- Благодаря ти, Химка! - извика подир тях жената на площада - С теб от нищо не ме е страх!
- Има си хас - отегчено промърмори Химера.
Химка сладко, до пропукване в ставите, се протегна и се огледа.
- Мале, как се отразях - изненадано сподели тя, обръщайки се към събуждащите се приятелки.
- От жегата е, аз мислих че днес ще се разтопя - Гура се прозина с цялата уста с риск да си навехне ченето - Едвам се освестих.
- Та ти се освести когато след Революцията ти отрязаха главата и те реставрираха - каза Химка под акомпанемнта на хилежа на приятелките й.
Долу на площада някой изписука уплашено, някой викаше за помощ и женски глас хлипаше в ужас и истерия.
- На тези пък какво им има? - проточи врат Гура - Отдавна не съм чувала подобен концерт.
- Да летим, пък да видим? - предложи Химка - Сега не сме в тъмните векове на Средновековието, дори и да ни видят - ще решат че са прекалили с алкохола. Днешните хора с нищо не можеш да ги изненадаш.
Жената пищеше ужасено, докато за косата я влачеше към таксито дребен хилав човечец. Очите му светеха със зъл огън, обаче жената явно не бе от страхливите, извиваше се и се опитваше да му издере очите. Понеже бе с комплекция и ръст на човечеца, силите бяха приблизително еднакви.
Химка и Гура бавно се преземиха до двойката.
- Ти да видиш, и какво ли става тук? - изграчи Гура.
Човечеца се ококори и пусна жената. Химка надменно скръсти ръцете си и се ухили, показвайки кучешките си зъби. Човечеца изписука жално, метна се в таксито и изчезна с мръсна газ.
- Не плачи - строго каза Химка. Жената плачеше тихо, като изгубено дете - Нищо лошо не е станало.
- Ами ако не разбира френски - съчуствено отвърна Гура - Тук е пълно с туристи все пак.
- Всичко разбирам - хлипаше жената - Аз съм от Париж, не е там работа... Просто не съм очаквала, аз да не съм му парцал, ето така, за косата...
- Тихо-тихо-тихо- Химка погали с грапава камена длан крехките рамене на ридаеща жена - Тихо... Нищо лошо не е станало. Нищо непоправимо не се е случило. За сметка на това, той още дълго време ще ни сънува в кошмарите си.
Гура - старшата горгулия от галерия на химерите в Нотр-Дам-Дьо-Пари се разсмя от цялото си камено сърце. На звука на неин дрезгав хилеж долетяха другите химери и горгулии.
- Какво става тук при вас, май е весело? - крилати създания от камък се събраха около плачеща жена.
- Тази трябва да я изпратим до вкъщи - отвърна Химера - Кой днес ще я изпрати, момичета? Нека аз да летя над нея? Нали я знам още от бебе, тази е ненормална, все ще свърши някаква беля.
- А, не! Ще летим заедно! - решително отряза Гура - Сега се сетих, нали си ми разказвала за тази откачалка, все намира някакви изроди и после си пати. Ще я проследим да стигне до вкъщи, а не да отиде към нейния любовник да го утешава след стреса от среща с нас. Намери такси - строго се обърна Гура към плачещата жена, размазваща спирала и сълзи по подпухналото си от рев лице - Хващаш такси и веднага вкъщи. Ще те наблюдаваме от небето. Ясна ли съм? - жената послушно и радостно кимна вместо отговор - Химка от колко години те дундурка, а? на трийсет си вече, все Химка ли да те спасява? На 30 си, а акъл нямаш. Хващай такси, ще те изпратим.
Горгулии и химери съчувственно гледаха водачката си. Гура тежко въздихна и плесна със събудилите се след полунощ крила.
- Хайде, команда... След мен.
В парижката полунощ от събора отлитаха като тъмен облак тъмни фигури.
- Благодаря ти, Химка! - извика подир тях жената на площада - С теб от нищо не ме е страх!
- Има си хас - отегчено промърмори Химера.
НИКОДИМ /Следсептемврийска балада/ – Кру...
Малко от най-добрите ми сърф снимки.
Декорация за хелоуин - костюми и декорац...
Малко от най-добрите ми сърф снимки.
Декорация за хелоуин - костюми и декорац...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол