Постинг
20.12.2008 18:45 -
Коледа в големия град.
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 1650 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2008 18:50
Прочетен: 1650 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 20.12.2008 18:50
Семеен празник е Коледа и точно тогава се пълни със самотници. Самотниците гледат как несамотници носят елхите, купуват украси и търсят подаръци (кои един за друг, кои за един за друг и децата им). Подаръците миришат на уют: на боричкане върху килима в детската стая, на мокри обувки (няколко чифта най-различни размери), дори на сърдитите забележки:"Веднага си обуй пантофите! Току що спря да кашляш!". Понякога самотниците стеснително застават до вас с плахата надежда да се докоснат до несамотата ви. Те не разбират, защо не се получава. Защото самотата се ражда отвътре, не може да й намериш лек само с докосването на клонките на чуждите елхи.
Всеки един подарък има собствен звук и послание, самотниците разбират от това. Например, "Пиратомания" за третокласника звучи различно от парфюма на Шанел. Първият подарък звучи като "бумса-бумса-бумс!", а вторият тихо тананика с гласа на Едит Пиаф.
Мъжките ризи боботят авторитетно, но дамското луксозно бельо пък е авторитарно, а самотниците правят разлика между двете.
Самотниците обичат да разглеждат пощенски марки върху пликовете на писмата ви: откъде е пратено, подател... На тях самите никой не им пише, освен БТК и Софийската вода.
По празниците дори телефоните звънят различно. Суматохата е пълна, но не и за тях. На тях никой не им се обажда. А хората, на които искат да се обадят те, са отдавна мъртви или непоздравявани.
Ще ги познаете по желанието за разговор: самотниците винаги искат да ви заговорят. В най-добрият случай са просто досадни, в най-лошият насаждат у вас чувство за вина. В асансьора, на спирката, на работа, на паркинга... Казвам ви, по Коледа градът е препълнен със самотници.
Седнах да си направя списък на кои от тях да звънна (защото никой не им се обажда). Оказа се че познавам много. И продължавам да пиша.
За нова година ще им пратя и по една картичка, но не виртуална. Нека си имат свой собствен плик, подател и пощенска марка.
Всеки един подарък има собствен звук и послание, самотниците разбират от това. Например, "Пиратомания" за третокласника звучи различно от парфюма на Шанел. Първият подарък звучи като "бумса-бумса-бумс!", а вторият тихо тананика с гласа на Едит Пиаф.
Мъжките ризи боботят авторитетно, но дамското луксозно бельо пък е авторитарно, а самотниците правят разлика между двете.
Самотниците обичат да разглеждат пощенски марки върху пликовете на писмата ви: откъде е пратено, подател... На тях самите никой не им пише, освен БТК и Софийската вода.
По празниците дори телефоните звънят различно. Суматохата е пълна, но не и за тях. На тях никой не им се обажда. А хората, на които искат да се обадят те, са отдавна мъртви или непоздравявани.
Ще ги познаете по желанието за разговор: самотниците винаги искат да ви заговорят. В най-добрият случай са просто досадни, в най-лошият насаждат у вас чувство за вина. В асансьора, на спирката, на работа, на паркинга... Казвам ви, по Коледа градът е препълнен със самотници.
Седнах да си направя списък на кои от тях да звънна (защото никой не им се обажда). Оказа се че познавам много. И продължавам да пиша.
За нова година ще им пратя и по една картичка, но не виртуална. Нека си имат свой собствен плик, подател и пощенска марка.
....трогна ме, наистина ако всеки от нас направи свой списък с познати самотници, на които да дари късче внимание светът ще бъде по-малко сам и по-добър. А самотните хора са двойно по-самотни в празничните дни..
цитирайто колко им трябва да се зарадват...
Весели празници:-)
цитирайВесели празници:-)
подарък за многолюдните тълпи, треперещи от самота....Децата ни напуснаха скапаната ни държава, родителите - остаряха, приятелите - дебаркираха...и сега сме...самотници...
цитирайХей, не всички. някои си отглеждат внуците, кучила и котила, куп орхидеи, вечно сме недоволни от мръсните обувки и лапи, командорски тон на майките ни пенсионерки в кухнята, и понякога искаме да избягаме за ден два.
Но не искам да съм на мястото на тези, които живеят съвсем сами. мисля да поканя наколко такива самотници на бъдни вечер и нова година. на другите, които не мога да поканя, ще им пратя картички. на особено далечни - ще звънна)
цитирайНо не искам да съм на мястото на тези, които живеят съвсем сами. мисля да поканя наколко такива самотници на бъдни вечер и нова година. на другите, които не мога да поканя, ще им пратя картички. на особено далечни - ще звънна)
Толкова е трогателно и силно!
цитирайБлагодаря, Стеф:-)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол