Безумна пролет  ме   обрули снощи.
И  хвърли  в лятото децата с колела.
А исках тя да ми   разкаже още
За тайните на есенна мъгла.

И някак си сияйна  е зората.
И Витоша  усмихва се на сън.
И Онзи, снощи включвайки Луната,
Ми каза тихо: - Есен е навън.

Ах, Есен, ти, предателко  любима!
Стар  Шегаджия, ти я сътвори.
Благодаря ти,  Старче, че я има.
И че на мене пак я  подари.