Реймънд  Дуглас са  двете  първи  имена. А  който  се сети за  фамилията  без  да  поглежда  текста нататък ще  спечели  премия - ягодова  близалка. Исках да  пиша   за тази  книга  точно в деня на  славянската  писменост,  но  вятъра ме  отвя  да кръстосвам  китната  пролетна  България,  та  нека да  е сега. Говоря  за книгите (да, пак,  знам). И за четене. Не  четене  от  екрана. За четене. Като процес.
Обичам миризмата на новите книги,  ухаят  на  мастило  и  нито  една ръка  не е  оставила белег  върху страниците  им. Обичам и  прашната  миризма  на  старите  книги - ей ги на, наредили са се  в библиотеката  ми като  войници-ветерани - ухаят на  чужди мисли, на  многото  ръце и  души, които  са се докоснали до  тях.

"— Представи си само. Човекът от деветнадесетия век с неговите коне, кучета, карети, с бавния темп на живот. След това, през двадесетия век, филмовата лента започва да се върти по-бързо. Книгите стават по-кратки. Съкратени издания. Резюмета. Сензационни вестници. Скоростна кулминация, бърза развръзка.
— Бърза развръзка! — Милдред кимна с глава.
— Произведенията на класиците се съкращават до петнайсетминутни предавания и след това отново се съкращават до двайсетина реда, докато се превърнат в резюме от десет-дванайсет реда в енциклопедиите. А енциклопедиите били само за справка. Аз, естествено, преувеличавам. Но мнозина били онези, които не знаели за „Хамлет“ нищо друго, ти сигурно знаеш заглавието на драмата, Монтег, а може би и вие, мисис Монтег, сте чували някога заглавието, повтарям, не знаели нищо друго за „Хамлет“ освен резюмето му, сведено до една страница в книга, в която пишело: „Сега най-сетне ще можете да прочетете всички класици. Не изоставайте от вашите съседи!“ Разбираш ли ме? От детската стая те пращали в колежа, а след това отново те връщали в детската стая; така оформяли съзнанието ти през последните пет века, ако не и повече.
Милдред стана и взе да се суети из стаята; вдигаше неща и ги поставяше обратно на мястото им. Без да й обръща внимание, Бийти продължи:
— Завърти по-бързо лентата, Монтег! Клик? Насочи обектива, така! „Щрак“, тук, там, бързо, с темпо, нагоре, надолу, близък план, далечен план, защо, как, кой, какво, къде? Така ли? „Фрас!“ Край! Готово! „Бим, бам, бум!“ И после — резюмета на резюметата, резюмета на резюметата на резюметата. А политиката? Една колонка, две изречения. Заглавие. И внезапно всичко като че ли се изпарява! Завърти мозъка на човека толкова бързо, че центрофугата в ръцете на издателите, посредниците, радиокоментаторите да изстиска и изхвърли като мръсотия всички мисли, които му губят времето."

Антиутопията  започна. Не  знам дали  го  усещате.
Препоръчвам ви


451 по Фаренхайт - температурата, при която  хартията  се възпламенява и  гори...

Надявам се   ръкописите да не горят, както   е казал  един друг  автор.

 

здрасти:-))

върнах се, вярваш ли? допълзях до вкъщи и право тук.

А колко е хубав Балкана и цялата България през май!

но тук едва ли е по-хубаво от Балкана.МАй е може би най-срасивия месец-всичко зелено и цветно, гледаш и не можеш да се нагледаш...знам

Бени, вярвай ми не обичам пролетта никъде освен в България. този сезон ми е твърде шумен, квичащ и истеричен. Хората са откачили от хормони и ходят като замаяни - луди влюбени. Уморявам се от толкова емоции и суматоха, само в България се примирявам с този факт.
да не мислиш че бях на почивка? Да де... де тоз късмет.

само при теб пролетта може да звучи така :-)))Истерично-привлекателно-мизантропско-чаровна
Но я погледни нещата от този ъгъл-аз мога да видя Балкана напролет единствено, когато съм на почивка

А! Накрая си бих камшика и се шляех из малките улички с фотоапарата за да щракам миналото. бабите и дядовци 27 набор. Една минала епоха. Пееха тихичко под асмата а звездите над тях бяха огромни колкото тиган от тефал - с ръка можеш да ги пипнеш. надменни усмихнати планини ни гледаха с ирония а децата хранеха кучетата с пуканки, като си мислеха че никой не ги вижда. Как да не ги обичам тези хора?