Плодовете на щастието са все безкрайно блестящи.
Нектарини и пъпеши, разполовената диня.
Боровинки и ябълки все са прекрасни, изящни.
Плодородие - плод на земята щастлива.

Аз се влюбих във теб, благодатната, чуждата почва.
Ти тревожиш във мен думи бавни, забравени, стари.
Ти си чиста, покварена, донякъде все си порочна.
Ще те торя с плътта си, когато той Господ ме свари.

И тогава, през чист и прекрасен мой вечен юни,
Ще поникна към слънцето ти през тревата висока.
Ще нахраня аз вече и теб чрез забравени думи.
Ще простиш че бях с теб откровено жестока.