И пак вали! И дъхав аромат
На вечно  остаряващи  къпини
Се смесва като в торта в плътен  блат
Със спомени, предателства, боли ме

От тази смърт, несгоди и неволи,
От  некролози в ароматен дъжд,
Където  ангел от надгробието  моли
За прошка. Мен. За мен. Поне  веднъж.

Какво ли правиш тук ти,  глупав ангел?
Разперените ти  някога криле
Висят посърнали, помръкнали, убити,
Тежат на твърде крехки  рамене.

Плесни с крилата и  отлитай към небето,
Отлитай към дома си, към звездите.
Не ти е мястото  на гробище, където
Ще си  изплачеш някога  очите...

Лети.