Постинг
12.03.2010 10:54 -
Гарванът и Морето
Имало едно време далече на Север едно Море. Истинско северно Море – страховито и безпощадно. Хората са ловували в Морето тюлени и китове. А пък Морето обикнало един Гарван. Не какъвто и да е Гарван, а най-мъдрия сред всички.
- Да те чакам ли днес? – питаше го Морето, но Гарванът най-често мълчаливо отлиташе в небето за да спасява човешките лодки, заклещени от лед.
Всички се присмиваха на Морето:
- Как така ти, тъй могъщо и опасно, не можеш да се разбереш с някакъв си Гарван?
Морето не отвръщаше на подигравките, притихваше, а после потапяше човешките лодки и изхвърляше на брега животните, когато Гарванът спеше.
Доплуваха тогава китовете и тюлените до Гарвана и се примолиха в отчаянието си:
- Чуй ни, остави ги тези хора да потъват, не го заслужават, само гневиш Морето.
Изслуша ги мъдрият Гарван и създаде остров от главата на най-големия кит, изхвърлен на брега от Морето. Там той приютяваше хората и животни, извадени от Морето, защото повече нищо не можа да направи.
Все още никой не се е осмелявал да спори с разгневеното Море, но много, много хора са се събрали на острова на Гарвана... Разтрепери се Морето от ревност към любимия си Гарван и се разпени.
Гарванът посрещна първите вълни, разперил могъщите си криле, приготвяйки се да умре.
- Ела – каза мъдрият Гарван на Морето – Не искам да се боря с теб, а и не мога. По-силно си от мен. Ела, когато пожелаеш да ме приемеш такъв, какъвто съм. Не ти угодих, прости ми. На Морето не можеш да му угодиш. Точно в това е твоята прелест.
Старите хора казват, че оттогава Морето обгрижва и заобикаля острова на Гарвана. Защото се опита да го хване в небето, но тежките вълни попречиха.
Когато се родиш за светлината
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол