Заключих. Децата ми    не се страхуват.  Приключих с  това, дето  те не  тъгуват. Разбий ми вратата,   ха аз  да те видя,  извикай  познати, и да ме  обидят,
и да ме  ударят,  и да ме набият, това си ми ти:  ти. ти.ти. ме  убиваш.
Спокойно,  човече, докато си галим поредната  плът на коляното - палим. Аз - паля към теб, а пък ти - палеш мене. Разнежена  плът,  разнежени  колене. Цигара, прозореца,  опропастяване. И  изгрев.  Ох,  сбогом... Изгрев... Изгряване..
 

само да знаеш - чета смълчана и пак чета...

Имам болно дете и куче вкъщи - не можах да отскоча до там, за това просто носталгирам.

бързо оздравяване!