Заровила  краката  боси
В полузабравен  листопад
Цитираш вечните  въпроси
Отпреди  сто лета. Назад,

Назад  листая тази драма
На твоите надменни дни.
Ти не говориш,  ти си няма,
Но пък  без тебе  сме сами.

И  ето пак сега  надничаш
В разцъфналите ми  очи.
И знаеш  колко те обичам.
И  зная колко  ми личи.