Когато  мама  остарява, се хвърляш  към всяко  звънване  на телефона.  И се страхуваш да  чуеш две страшни думи. Когато  мама остарява, много ти се  иска  да  й  подариш нещо. Нещо. Нещичко.  Например,  някаква дреха. Сигурно, защото искаш да  я топли? "То е  от  дъщеря ми", нещо такова.
Или   този  неин  Шанел  номер пет. Е,  добре, нека да не е  точно  Шанел, и  да не е  номер  пет. Но защо  ръката  ми  инстинктивно  посяга към парфюма  на мама (майка ми  може да си  го  позволи,  но не всяка мама може)? Защо го  купувам? Нима  се страхувам да  забравя онзи аромат,  незабравим от детството? Та  аз винаги съм  го помнила,  аромата на мама.
Когато мама остарява, всяка  една нейна  бръчица и  посивял кичур  коса на теб ти се струват несправедливи. И  удрят право  в сърцето, защото  разбираш, че  скоро ще  чуеш  двете  ужасни думи.
Аз на  петгодишната си  възраст се хвалих в градината:
- Майка ми се  боядисва,  защото  има много  бели коси.
Глупаче. С  какво се хвалех?
- Лъжеш! - съскаха децата  от групата в градината,  помръкнали  от завист. Е,  по  ония  времена  думата  "Ууууааауу!" не я  знаеха.

Когато  мама остарява,  много ти се  иска  да  я прегърнеш. И да се  гушкаш в нея. Макар че  ти самата  отдавна  вече си мама и  децата ти са по-високи  от теб. И си възрастен  човек. И  знаеш как са нещата.  И осъзнаваш какъв  е  живота. Но...  нали  мама може да те погали по косата,  а ти нея - някак си не върви.
Сигурно  защото  те  е страх да  чуеш  онези двете  думи.
Сигурно, защото  след като  чуеш "мама умира", вече  разбираш  че  някъде  там си сам. Съвсем. Сам и на тъмно. И тези  думи  бележат нещо страшно,  то е повече  от порастване. Независимо  от  това, на колко  години сте.

не знам...

Днес  дъщеря ми каза:
- Колко много  бели коси  имаш! Това е красиво!

Не бързай, дъще... не  бързай.

Разчувства ме...
Не обичам да звъни телефонът.

А аз все й купувах блузи и жилетки - да й е топло и радостно.
А сега като чуя телефона вечер късно и изтръпвам - дали няма... Останал ми е само баща ми.

към средата на януари ще се видя отново с мама, чудя се какво да й подаря? Онова кожено яке с яка от синя лисица? Може да не го облече, макар че топли. Или лекарства? като я знам каква е твърдоглава - няма да ги приеме.

порастваме стези две думи. да.

колко много бели коси...това е красиво

за къде бързат?

и ние сме бързали...маи