Тази книга хората  са почнали  да четат  май  след  като са гледали филма. Моник дьо  Ваел(Monique De Wael) с  псевдонима  Миша  Дефонсека  пише покъртителната си   книга за Втората световна  война. Сюжет: 1941  година. Преживяванията на малкото  еврейско  момиче, което     тръгва  да прекосява Европа след  като  арестуваха  родителите  й и ги  депортираха.  Тя тръгва пеша към  Украйна. Приютяват я  семейство  вълци, което  я  защитава  от нацистите.  Симпатично  бла-бла-бла,  в най-добрият  дух на  съвременият  Маугли.  Даже  щях  да се вържа,  ако не знаех  за скандала.

Сервирана и  преподнесена  като документална литература, като  автобиография – книгата се  оказва  пълна  измислица. След като  е преведена на  18  езика  и  екранизирана  2007 година,  оказва се  че  водена до сега като  автобиографична и  документална – тя  няма  нищо  общо с действителността. Притисната от  критиците и  разследващите  журналисти,  авторката е  принудена  да признае  че  това  е нейният начин  да  опише  гоненията  на евреите. Въпреки  че  не е  еврейка и  не е  живяла с вълците  нито веднъж,  а през  цялото  време е  учила  в училището.

Впрочем, не мога да я съдя, има  много  хора като нея,  спомнете си  брилянтната  миниатюра „Ако  Господ  ми подари  късче  живот”,  което  бе  подписвано  с име  Габриел  Гарсия  Маркес,  а се  оказа  пълно менте. Хората  вършат какви ли не  неща,  за да  привлекат  внимание към  проблемите, които ги  вълнуват.

Ужасите на  войната и  Холокостата са  истински,  апропо. Знам  го  от  разказите  на  очевидците.