Нямам за  цел  да предизвикам  ужасени  "ох" и  "ах", просто  искам да споделя с вас  една случка,  която  бе  игнорирана  от медиите  при  поредното  интервю. 
Наясно  съм с факта  че хората не са  длъжни да  обичат  животни и  особено кучета. Знам, знам, сега ще  кажете:"Я па тая  пак за кучета пише,  аре аман". Ще  ви  обясня - аз пиша и  говоря  единствено за  нещата,  от които  разбирам.  Обичам кучетата,  разбирам ги,  умея  правилно да се  грижа  за тях и  цял  живот ще се  уча да ги възпитавам,  защото  това ми е  безумно  интересно. Също  така съм наясно  че  околните  хич не са  длъжни да  изпадат във възторг и  умиление  от  моите  домашни  любимци, за това се стремя и  се старая  да създавам  минимум  дискомфорт на случайните  минувачи и съседи. Някъде  вече  споменах че в момента  при мен живее  куче, предназначено да стане  водач на  слепите  и  че сме приемно семейство на  едно пале. Ангажимента е  голям,  отговорността е  огромна,  тренировките са  редовни - това, мисля,  няма  нужда да ви го  обяснявам. На  една от тренировките   чух  история  която ме накара да онемея (рядко се случва, уверявам  ви). 
Едното  от  палета  бе  по рождение  доста  предпазливо,  което  за куче-водач е  по-скоро  плюс,  отколкото  минус. Обаче в  неопитни  ръце  предпазливостта на кученцето  може да  се превърне в страхливост,  сами  разбирате че това  е  абсолютно нежелателно. Куче-водач  трябва да е спокойно,  уравновесено,  адекватно в  градската  среда и в никакъв случай да не вижда в лицето на  човек  заплаха. В никакъв случай.  Куче-водач на слепия  човек на всяка  цена  трябва да се  отгледа в  спокойна и  приятелска  атмосфера, да знае  че  там, където   са хората - там е купона. В никакъв случай не бива да се шашка  от хората и да вижда  заплаха  в тях.  Точно поради  тази причина въпросното   предпазливо  кученце на възраст 6  месеца  порода  голдън ретривър бе всячески  ободрявано от приемното семейство, за да се чувства  по-сигурно и  по-уверено  навън. съседите в блока знаеха с какво  се занимава  приемното  семейство,  всички  бяха наясно за какво бе предназначен  кучока и  всячески  подпомагаха адаптацията на  палето към  големия  свят. А тези, които не помагаха, поне не пречиха. Освен една възрастна жена с бастун която  мразеше  всички  кучета. Всички. Без значение, разлика и  право на обжалване на  вътрешната  й присъда. Напълно е  възможно тази  жена някога  да е  патила  от  кучета - я  улични, я  домашни.   Възможно  е  просто да не  обича  животни - а и не е длъжна,  това е  ясно. Може би  гневът  й и  отвращението  спрямо  тези  четирикраки  бил трупан с години - и това  го  разбирам.  Отвратителното е че цялата си  омраза си я изкара посредством  бастун върху  беззащитно 6-месечно голдънче, предназначено да бъде куче-водач. 
Вижте,  ако това  куче стане водач и  след години изведнъж  залегне пред човек с бастун... Знаете ли каква  беля  може да  е това за  слепия?
За  поредното  ободряване на разходка  голдънчето бе  без  повод, и радостно  се втурна  към  жената с бастуна, която  започна да  го бие, както се пребива най-големият  враг. голдънчето  дори не се сети да  избяга, лежеше в краката  на  побеснялата  жена и  цвилеше  от  болка. А  оная не спираше, и не спираше, и не спираше...
Вижте,  не  искам от вас да  обичате кучетата ми.  Не сте длъжни, то е  ясно, а и   те  получават  достатъчно  любов и  грижи  от мен и  семейството  ми. Но  поне  помислете че  кучетата служат за  най-различни  неща.  Ако сте  обиден на  мутрата с питбула или на  уличните  агресивни глутници не си го  изкарвайте на  нас.  Защото кучето ми може да  е  куче-водач,  куче-терапевт, куче-помощник.

Няма да  има конско и  някакви   дълбокомислени  изводи.
Просто ми се гади  от хората  понякога... повече  отколкото  от кучета.
Снимка   от нета за тези, които не знаят как изглеждат  голдъните и  допускат че  тези  кучета  може да  изглеждат  страховито:

Преди година синът ми прибра едно куче, което беше уж собственост на съсед, който не се грижеше за него, порода Квартална превзходна. Явно преди това доста е било бито, личеше си по държанието му...Сега е весел, ходи с гордо навирена опашка и му личи, че е щастлив, но ако се появя с метлата за да почистя двора бяга и се крие. Последица от предишното отношение към него. За това те разбирам за какво говориш.

А най-гнусното в цялата история е това, че жената с бастуна ЗНАЕШЕ за какво е предназначено кученцето. И си изкара яда на него.
гадно е. подло е. Дори мога да разбера веднъж да го удари, но не и да налага квичящо от болка животно в краката ти без да спира...

Изкарала си е яда на беззащитно животно. Сигурно на уличен пес няма да смее да посегне...
Гледала съм филми за дресировката на кучета за слепи. Знам, колко много усилия се изискват, за да се постигнат нужните резултати и колко много помагат кучетата на нуждаещите се. Похвално е това което правиш!
Жалко, че месеци усилия, могат да се срутят само с няколко удара...

В интерес наистината си права - същото казах тогава на стопанката на пребитото голдънче: - кой знае как й се искаше на тази жена да удари куче, но не би посмяла да посегне на някой уличник или ротвайлер...

това което правя не епохвално. то е необходимо. защото ако никой не го прави ще е съвсем гадно.

Признавам, че на мястото на стопанката на кученцето сигурно щях да отвърна физически.
Не мисля, че минала травма от куче е някакво оправдание за поведението на бабата. На мен две котета ми бяха убити от кучета, но това не ме кара да искам да сритам или да утрепя всички немски овчарки, които срещам. Наясно съм, че не животното е виновно.

Поздрави, Минавам!

ние като приемни семейства нямаме никакво право да отвръщаме с физическа разправа. защото ако кучето е лично мое, да речем, и цялата история може да се разглежда както комшийска свада или битов скандал, то в случая с кучето-водач нещата са много пъти по-сложни. Първо - тези кучета не са наши. Те са собственост на фондацията. най-малкото не можем да кажем "защо удряте кучето МИ?", защото това не е кучето МИ като собственост.
Второ, журналюгите с огромно удоволствие ще се разпищят в контекста "приемно семейство на куче-водач преби пенсионерка с бастун", а ние нямаме право да излагаме едно добро дело на една фондация, само защото се поддадохме на гнева.
стопанката на голдънчето се обади в полицията и подаде оплакване. Това е единствено нещо което би могла да направи.

поздрави и на теб.

че боят било то над животно,било то над човек е престъпление. А в случаят, който ти описваш е двойно престъпление

А, някои хора и животни трябвада се понатупват - аз например ритах уличните помияри, които ме нападаха и не изпитвам вина за това. когато е самозащита - някакси е оправдано, де да знам. Пълно е с изкукуригали бабички които подхранват цели глутници и после не можеш да минеш покрай тях.
Аз дори бих могла да разбера ако жената бе ударила - отблъснала голдънчето веднъж. Но да го налагаш с бастуна докато то ти квичи в краката от болка и дори не се сеща да избяга... Това е садизъм, според мен.

насълзиха ми се очите, знам колко са предани, знам какво означава моето куче за мен, знам и че има хора, които... за мен това е омраза към себе се, да биеш беззащитния... знам и че не го разбират агресивните, не разбират комплекса си, а агресията се увеличава ли, увеличава...
виждам, че поста ти е от 5-ти, тогава загина младото момче от подобни на бабичката малоумни агресори...
загорча ми, но те поздравявам за поста, Минавам, може и да помогне!

Не трябва да сме бездушни. Милосърдието има право на живот. Винаги. Радвам се че познавам хората които излизат да видят какво става когато чуят викове за помощ навън. Това означава че някое момче или момиче някъде има шанс.
не плачи.
Предай нататък.