Наистина,  Исабел  Алиенде  я  бях  позабравила. Бях твърде   улисана  в  Маркес,  Кортасар и  Лея  Любомирская,  която  живее  в  Португалия, но  ми  прати  книгата  си по поща. Четох-четох-четох като  омагьосана, а  една полузабравена (някога  четена на тъгъдък)  книга  в мека  подвързия  си   чакаше  реда. Книгите  са най-преданите  ни приятели, те винаги  казват  едно и  същото,  независимо  колко  сме пораснали или  деградирали. "Къщата на духовете" я    изгълтах  много  млада и в  главата  ми  не остана  много: нито  осъзнавах какво  означава  преврат в/за една страна, нито се сещах  за  Хунтата,  нито  правих  аналогиите  с Пабло  Неруда,  нито се сетих  за   Виктор  Хара. Тогава  просто бях  пленена  от  езика  на  Алиенде, от  образите, които тя  създава. Който  е чел  и е в  час  да се сети за  Роса Красивата:  бе толкова  фантастичен  образ, така  майсторски  преразказан  и  така невъзможно  обемен че ми се  искаше да  измуча  от  възторг и завист: "Господи,  колко прекрасно  си го  написала,  Исабел,  твойта  кожа! Докосната си  от  Бога".  Едното описание  на  външният вид ( зелена  коса и  очи  с  цвят на  мед) бе   в състояние  да ме накара (ако  имах  пощата на  авторката)  да й  пиша "Фантастична си,  до го еба"  и щеше  да ме сметне за  луда. Е,  донякъде  съм. Онемявам  пред истинските  таланти.
Та...  Някога  ревах  тук  "дайте  нещо  за  четене" и  ми напомниха  за  Алиенде.  И добре че  ми напомниха,  инак нямаше да се сетя. А  уж  си мислих че  я познавам  тази  авторка. Да  бе. След  много, много години  я препрочетох  с други  очи,  друг  акъл, друго  виждане  върху  четивото. 
На  любителите на  стремителните  диалози  в стил  Дюма-баща книгата  ще  се  стори скучна:  там  почти няма  пряка  реч. Но  има  много  смисъл и съвършен, изящен,  ироничен, интелигентен  език. Предупреждавам - любителите на лошата  литература от  рода на  Лукяненко,  Роулинг, Шелдън и  сие, за които  писаницата е равна на бизнес, ще  останат  разочаровани  от книгата.
Алиенде е  за  гурмани,  не е  дъвка  за мозък.

Аз Ви препоръчвам да прочетете
Васил Проданов
"Насилието в модерната епоха"

Благодаря ви, ще потърся:-)