Всички съвпадения тук не са съвпадения.  Малко  истински  истории.
Всичко започна  в един  слънчев ден когато  ме поканиха в нанайсто  районно за да  видя  аджеба  няма ли да  позная  някой  от заподозрените. Вече не помня преди колко време  сигнализирах за  кражба у нас, но не щеш ли, като по чудо  опознах онзи  дълъг кекав младеж,  дето ни  правеше плочките в банята, а след определено количество месеци ни ошушкаха  много  грамотно - като по  учебник. За никого не е тайна  че новодомците (е, не само тях)  ги  изнасят докато  те отсътстват за 2 часа (или половин час)докато спят вкъщи,  докато  гледат  телевизия в съседната стая. Наблюдаваха ни през прозорците на съседния строеж,  защото ние с благоверния бяхме в такава  еуфория  от новото ни  жилище,  че през  ум не ни  мина да  дръпваме  пердетата от към страна на  мрачната  тъмна кооперация, в която  все още не живееше никой. Вечерно време с включени  лампи  вътре бяхме баш като в аквариум. А  майсторите на строежа отсреща   оправяха  покрива. Някои от тях. 
Цялата  работа се  разсмърдя почти веднага след кражбата, но  много време  преди да  посоча с пръст  младежа с плочките в полицията: около нас има  нови строежи,  работниците  имат  навика  да  поркат откъм  обяд и да се разприказват, хвалейки се един на друг кой със  заплатите си, кой с други неща. Един  от тях ме дръпна  веднъж настрани  и ми каза сериозно:
- Виж кво, мойто момиче, имам  щерка малко по-мънинка от тебе, тва което ся ще ти кажа ти не си го  чула, ясно?  Аз утре напускам обекта,  но да те предупредъ: я си дръпвай пердетата, щото ей на тая къща там ти хвърлят  по едно  око  няколко пъти. Дебнат ви докато кучето  е на балкона, щото  мислът  че  има кво  още да ви  земат. И  приказват  как се носиш  у вас  с кви дрешки... само да знайш. Те са същите  дето ви разбиха ключалката на колата, кво си мислиш ти?

Обърна ми  гръб и си тръгна. Погнах го  като  хрътката заек:
- Благодаря ти!
Той само махна с уморената си ръка. "Пази се, детенце"- и повече не го видях. Май наистина  напусна  обекта. 
След това станаха няколко неща. Понеже  строежите  около нас са  4  на брой, то подминавайки кафето,  дето  обслужва  алкохолните  интереси на  трудовия пролетариат, нямаше как да  разбера кой от кой строеж  е и дали ми  говорят  цинизми само  заради  упражнението в лошият си  български или  е персонално отношение. 
- Дай да отворим  всичките  прозорци и да правим  секс, да  ги научим,- предложих аз веднъж на  скъпият  ми съпруг.
- Да бе, и на мен да  ми хвърлят око, после да ме е страх да се наведа. 
Всъщност,  не беше толкова забавно. В нощта, в която   крадеца  влезе в дома ни, ние  бяхме вътре и спяхме, той  влезе през детската, където спеше  малката ни  дъщеря.  Не  искам и  да си помисля,  какво щеше да се случи, ако тя се беше събудила и се разплакала... ако той й  беше метнал отгоре  една възглавница,  за да не я чуем... колко  му трябва, на едно дребно детенце...

След това  излизах с кучето, слушайки безброй  мръснишки  подмятания по свой  адрес. "Споко"- казвах си  аз- "Споко, те просто  са  извадени от  един  зверилник и  преместени в друг. Илюзията на  големият град ги прави по-отворени. Чувстват се безнаказани, нека  се забавляват. В крайна сметка  ти си тази, която е  еволюирала. Не се нерви". Реших проблема като започнах да си нося СД-плеера на всекидневните ми  разходки. Каквото и да ми  подмятаха - имах си  музика и не ги чувах.  

Не знам на кого от тях  хрумна    гениалната  идея да домъкне  бездомен огромен помияр и да го насъска срещу мен и  кучето ми. Не знам. Аз не позволявам  на  кучето ми да се бие. Първо:  защото и без това ми създава  достатъчно проблеми с наглият си  характер и желание да се прави на  Рамбо в кучешкия свят(не, не е бойна порода, просто е нахален), и второ - защото  не мога да гледам как някой  наранява съществото, което  съм отгледала от  бебе. Както не бих позволила  уличните  хулиганчета да  бият   пред  очите ми собствените ми  деца. Скрих  песа си зад гърба си и се приготвих да ме разкъсат. Помияра  приличаше на каракачанка, като тръгна към песа  ми  той дори не ме забеляза - не му  бях интересна.  Паднах в калта, съборена  от  кълбото на двама  разярени  мъжкари и  чух  възторжено  дюдюкане и  "Дръж! Изяж ги!" от страната на  големите  майстори. Китката ми се беше  оплела в каиша, който и без това  за нищо на света  не бих го  пуснала и се влачих  след  кървавото  кълбо по корем,  мъчейки се да се  изправя и да  разтърва две подивели от кръв и  адреналин кучета.  
"А си мислим, че сме  цивилизовани" - си казах тогава,  промивайки раните на  кучето и ожулените си колена и лакти.  Строителите  изглеждаха  разочаровани  от  спектакъла - нямаше много кръв, а и  зрелището  беше  малко според тях. 

Минаха  седмици, зализахме си раните с песа,  успокоихме децата  че голямото  лошото  куче  няма да дойде за да ни нарани (то наистина   не се появи повече) и  уж го  бяхме  позагърбили този  епизод. Докато  една вечер  не се заседяхме с  едни деца на пейката за да  мачкат-гняват кучето  и да  разпитват за него и да си говорим. Прибирайки се бидох хваната почти за  ...хъм...цици от  господин изцапан с латекс и  смърдящ  на  льута  ракия, която  явно консумирал  вместо вода от  поне  двадесет години. 
- ТеП сички тука `наят и не са прай... Хлъц. Аз те фидях прес прозорицъ... Хлллллллллъц...

9 вечерта. Вярно че е зима,  ама  чак пък толкоз да е  рано за подобни опити...

- Изведох си кучето,  - учтиво отговорих  аз и без да искам го  ударих в левият мъдрец. Деснячка  съм, нямаше къде да  улуча  другаде,- а сега  ако  имаш възражения ела в нанайсто районно,  щото ми писна от вас, селски тарикати.
Тръгна си  без да ми отговори. Но  осъзнавам че съм безсилна срещу тях.

Единственото решение е, мъжът ти, с още 1-2 ма негови приятели, вечер, в тъмното....

Мъжът ми работи 28 часа в денонощие. А и не бих позволила да назрее битова омраза между местни-дошли или някой от работниците да се разхленчи пред поредната медия как местните го третират, обиждат, измислят и фабрикуват обвинения срещу него, а той просто си реди плочките))))

изроди трябва само як бой... да летят от строежа!

за пореден път се убеждавам че не трябва да позволявам на анонимните да се изхождат в блога ми. Оттук нататък разрешавам коментари само от потребителите на Блог.Бг.