Прочетен: 1832 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2012 09:52
- Герда! Герда! - крещиш ти. И крещиш до припадък, сам, в студа и на тъмно, ще крещиш докато имаш сили. Тя не се отзовава.
- Герда! Моля те! - май никога не си я молил за нищо. Нямаш спомени да си я молил. Това на детската площадка брои ли се преди... Ти не помниш преди колко години. Много са.
Тя стоеше на върха на пързалката а ти току що си си се пуснал, подгонен от бездомно куче. Ти се уплаши, шейната се обърна, всички се засмяха. Освен нея. Тогава на по колко години бяхте? А... Да. на седем. "Герда, моля те". Не, не си я молил тогава, тя просто дойде, избърса злите сълзи от бузата ти и се усмихна. Прекрасна, като ангел. Какво направи ти? А, да удари я в зъбите, както се удря момче в жесток бой. Изби й вечно клатещия се зъб. Млечен. Тя нищо не каза, дори когато децата се разподскачаха в пълен възторг около вас двамата, чуруликайки като врабчета:
- Бой! Бой! Бой! Бой!
Ти не смееше да я гледаш в очите, тя те гледаше невярващо с текнала кръв от устата й. Какъв ти бой...
Значи не е било на площадката.
- Герда! - крещиш ти,- Моля те!
Добре, къде последно си я помолил за нещо? Чакай да видим... В гимназията? С домашните. Които тя ти ги носеше за преписване покорно, като робиня. Ти каза на момчетата че я опъваш докато сваляш другата, оная от десети клас.
Тя разбра и плака... Май доста поплака, но й мина, защото все така ти позволи да преписваш. Все така покорно.
- Герда!
Защо никога я няма когато ти е най-нужна? Невъзможно създание, Господ като е сътворил жената е сбъркал. Трябвало е да сътвори просто някой, който да идва когато го повикаш.
Всъщност, за какво му е тази Герда? Притрябвала му е. Първия път като я притисна в ъгъла за да се упражнява за голямата си любов - тя дори не възрази. С такава готовност пое целувката ти, че то беше ясно - тя със всеки прави така. Ококори очи, разтрепери се и театрално въздъхна: "Да, любов моя". Що за израз "Любов моя"?. Ха-ха. Не си я молил да ти се предлага, аре стига глупости.
- Герда! Ела тук веднага! - беснееш ти. С какво съм заслужил тази съдба, тя докато се дотътри, ще съм мъртъв.
Всъщност, "Ела тук веднага" също не звучи като "Моля те".
Ожени се за нея от жалост. В крайна сметка ти толкова търчиш по мен, пристанала, омръзна ми от теб, лепка такава, айде ще вдигаме свадба. Поне така й каза. Нищо чудно че тя на свадбата изглеждаше като убита. С нож в сърцето.
- Герда...
Ето я. Идва. Остаряла, грозна, омръзнала до смърт, носи ти тази проклета чаша с вода.
- Тук съм, любов моя. Винаги съм тук.
- Герда - вкопчваш се в ръката й като дете - Герда, Снежната Кралица пак е идвала.
- Няма нищо, любов моя, аз я победих, помниш ли, ти от парченцата лед си събрал пъзела "Вечност", и ние сме заедно за цялата вечност. Спи, любов моя, дай да ти направя масаж на краката.
Кай блажено се отметна на удобните възглавници и се остави жена му да разтрива ампутираните му от измръзване крака.
- Погъделичкай ме по петата, Герда - каза той.
- Добре, любов моя - покорно отвърна тя и избърса сълзата си.
- Ахххххххххх, колко е хубаво - каза мъжът с ампутирани от измръзване крака.
И знаеш ли, Герда, Снежната кралица е много хубава.
Възхитителна приказка!!!
Може да предизвика сълзи дори у Снежната кралица...
Много ме впечатли... честно!
чудесно е! От Ида тръгнах назад, шибна ме финалът здраво, ето я Герда:)
Ето я и моята
Гранатовите ти гердани, Герда -
преметнати на гърба камъчета мълчания.
Гърлените ти, гъвкави погледи
под глухарковите ресни на ресниците...
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=54220
