Постинг
21.04.2010 00:36 -
Вятър вкъщи
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 2130 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2010 00:52
Прочетен: 2130 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 21.04.2010 00:52
...може да се обича, нервно казва дона Амелия, ровейки се в чантата, може да се играе с него, а вкъщи не може да се взима, казах ти толкова пъти – ако обичаш, играй, храни, язди го, прави каквото искаш, но не прибирай вкъщи, това не е котенце или кученце, това е стихия, дори ето моята Иза го знае, тя е с три години по-малка от теб, с четири, вмъква се в разговора нейната чистичка зализаната Иза и ми пъха под носа четирете разперени пръстчета, да, кимва дона Амелия, тя вече е извадила от чантата си голяма връзка ключове и я опипва в търсенето на нужният, с четири години по-малка от теб, а пък разбира че вятър в къщи не се прибира, макар че той е малък сега и топъл, сигурна съм, ти дори не си представяш колко бързо той расте!
Представям си колко бързо расте вятъра, у нас у дома винаги е живеел вятър, дори не един, мама по-рано се смееше че аз самата съм като вятъра, но на дона Амелия не й го казвам, тя не понася вятъра, има кръвно, световъртеж и други глупости, нужно й е да има застоял въздух, като в буркана, само тогава й е добре, ужасна жена, просто ужасна, не разбирам как мама можа да ме остави при нея.
Дона Амелия намери нужния ключ и го пъхна в ключалката, е, каза тя, давай го тук твоя вятър, няма къде да се дене, на кого ли притрябвал. Кой вятър? Питам най невинно. Който е тук, Иза сочи с пръст в джоба на якето ми, където тихичко шумоли със старите билети моят нов вятър. Скришно й показвам юмрук. Иза ми се плези и ми обръща гръб.
Ставам през нощта да пия вода, дона Амелия плътно затворила всичките прозорци, у дома й е непоносимо задушно и горещо. От към стаята на Иза звучат някакви странни звуци, някакво пръщене, глухо бухтене, и май нещо капе. Надничам през ключалката. Чистичката и зализаната Иза е седнала на перваза по нощница, хранейки от дланта си мънчката гръмотевица. Аха, казвам, бутайки вратата, интересно какво по този повод ще мисли майка ти. Иза се обръща към мен, от косите й се лее вода, очите й сияят. Давай го този твой вятър, командва тя, ей сега ще им дадем да се разбере.
автор: Лея Любомирская
превод - аз.
Мисля че тази моя съвременичка заслужава да има книга на български
автор: Лея Любомирская
превод - аз.
Мисля че тази моя съвременичка заслужава да има книга на български
Rolls-Royce Ghost през погледа на Vorste...
Декорация за хелоуин - костюми и декорац...
Русе: Американец с казахстански произход...
Декорация за хелоуин - костюми и декорац...
Русе: Американец с казахстански произход...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
