Летните  осили не  умират. Набиват се  между пръстите на краката, движат се все по-навътре. И не спират да се движат, докато не стигнат до душата, която да ги  отнесе към  сърцето. Сетивата твърдят че  е твърде  болезнено, за да е  истина, но ето че  осилът не го осъзнава. И  продължава.

Така всяко  лято   впил се в целта си  осил след пореден валеж  все  по-успешно превръща поредното сърце  в таралеж.