Знам  много  добре  че  детска  литература се пише изключително  трудно. А за детската  поезия  да не говорим.  За  това  просто  ще  складирам  тук  някои  неща, които  съм  писала за децата  ми. 

Тази  перличка  помръкна:
Не  играе и не скача,
Гушна  плюшеното  куче
И,нещастна,  тихо  плаче.

Стига,  не плачи, детенце.
Ето ти  салфетка, нА ти.
Да издухаме  носленце:
ей сега  се  връща  тати.

Следващото  стихче е  за децата, които  още  не  могат  да  говорят, но  могат  да  опознават  части на тялото  си.  Стихчето  е  ориентирано  към  игра.

Имаш си  ръчички.  Имаш  си и  гръбче.

Имаш  си крачета,  имаш  си и пъпче.

 

Я да ми  покажеш кооооолко си  голямо!

Браво на  детето! Да  целунеш мама!