- Аз  й  казвам, благословете ме,  майко, а  пък тя...

- Нейно Величество.

- А пък  нейното  величество една такава – не,  казва, няма. Аз направо  щях да  падна. Мислих си че може да не ме е  чула, а  пък тя...

- Нейно  Величество.

- Нали знаеш как нейното  величество понякога  изключва...

- Дълбоко се  замислят

- Замисля се така  че не можеш да  достигнеш до нея. Аз пък си викам – Е, добре, ще повторя, колко му  е. Повтарям, значи, всичко  спокойно й  повтарям, без крясъци, а пък  тя...

- Нейно  Величество.

- Стига си  ме поправял!!! Отдавна  май не са ти рязали  езика?! Аз  ще ти  го  отрежа! Глупак! Шут!!! Вън оттук!

***

- Чухте ли, дона  Лусия, у проклетите  маври пак се появи  дракон!

- Не може да  бъде, дона  Мария! Дайте ми ето от тези моркови, ако  обичате. Нима  отново?

- Тези не са  много  хубави, дона Лусия, тези ги  сложих  ей така, а на вас, като на редовна клиентка, ще  дам  ето от тези – виждате ли колко са прекрасни, една към една.

- И  още  една  ряпа, дона  Мария. Та какво  казвате за дракона?

- Ужасен  дракон се появи, с три глави... а тиква не  искате ли да  вземете, дона  Лусия? Вижте какви  тикви  имам днес! Една или двечки? И така, с три  глави и  огромни  усти, във всяка  от тях един  бик  ще се побере. С  едната  бълва  огън, с другата дим, а  от третата  капе  отровна вода, с едната капка  водата от цял  кладенец може да бъде  отровена.

- Света дева! Дона Мария, дайте ми и  от тази  чубрица.

- Не я слушайте, дона Лусия! Глупости приказвате, дона Мария! Драконът се  появил не  при  маврите, а  при  испанците! И има само  една глава, само че    отровна!

- Вие сте тази която говори  глупости, дона  Франсишка, вие пък откъде да знаете  за дракона? Вие дори за това че  мъжът ви направил  бебе на жената на мелничаря не знаете, къде ти! А на мен зълвата ми каза, нейният  съпруг  преди два дена доставяше кокошките в замъка и стражата му...

- Дона Мария, аз за  чубрицата...

- Един момент, дона Лусия. Що за хора, а? Нищо не  знаят, а пък приказват!

- Вие нищо не знаете, но  приказвате, дона Мария! Съседката на  свекървата на сестра ми...

- Ама тя  е  пияница, като пийне все й се привижда! И вие, дона Франсишка, да не се  обиждате, сте  пияница!

- Аз ли съм пияница? А вие сте  идиотка, дона  Мария. Ялова при това. Моят мъж може и  да  е направил бебе на  жената на  мелничаря, а на вас и  вашия не го  може! И зеленчуците ви са все гнили!

***

- Изглеждаш  уморена.

- Остарявам.

- Не говори така. Такива като теб не  остаряват. Просто си  уморена. Как е  мъжът ти?

- Както  винаги. Направи си  войничета от  глина,  по  цял ден  си играе на война...

- Горкото...

- Кой? Той или  аз?

- И двамата. Напразно ти позволих  да си  тръгнеш тогава... личеше си че   нещо не  е наред с главата му.

- А би ли  могъл да не ми  позволиш?

- Е... сигурно не... Как е момчето?

- Расте. Драконоборец иска да става. Днес дойде и ми каза -  благословете ме, майко, да оставя  училището и да  тръгна на  поход срещу проклетото чудовище.

- Благослови ли  го?

- Тутакси. На два пъти. Казах му че ако не се кротне ще го  благословя още  веднъж – със жезъла по гъза.

Драконът се разсмя с широко отворена паст. От пастта  му излязоха сини пламъчета.

- Ама че думи  използваш! Нима на  една принцеса й  приляга да  знае  думата „гъз”?

Красива  жена на  средна  възраст внимателно  оглежда дракона, изведнъж се притиска с бузата си към люспестата лапа и тутакси се  отстранява.

- На  една принцеса не  й приляга, разбира се,- казва тя, слагайки   зад ухото прошарен кичур коса,- Но ти си  забравил, че  аз отдавна съм кралица...


автор: Лея Любомирская
художник: Андрей Дорохин
превод: невашата непокорна неслуга

Заминавам да поразгледам поредното  райско кътче на  хубава България, съвсем случайно и  работа  може да  свърша  паралелно с това:-))) А на вас  успешна  седмица ви  желая.