-  Да   изтрия  ли  блога си? - попита  днес едно приятелче.
- Глупости! - зяпнах   аз,- защо ще  бягаш?
Разбирам този  въпрос - в  интернета  регистрирал се  потребител,  използващ  един и същ  ник  има  право да се  чуства  несигурен.  Нападки, клюки,  интриги, лъжи,  клевети - в такова  количество тези  работи  можеш да  ги  срещнеш  само в малко  селце,  където  хората  скучаят и  за тях това  е вид  развлечение.  Там  дори  сериалите не  спасяват  положението. Само че  под  привидна  анонимност  Интернета се превръща  в  същото  селце с определена  каста  от скучаещи  хора. И  това  ми ти  моето  приятелче  иска  да се  откаже  съвсем,  за да не се натъква  на  лъжи-клюки-клевети  отправени  към  него/нея. Е,  не давам!
Няма  смисъл да  бягаме - винаги  ще се  намери  някой,  който  ще ти  лепне  анонимка  на  вратата, ще  надпише  стената  с  мръсотийки  или  с псувни по твой  адрес в  асансьора.  Само  че това не  е  поведение  на  човек,  когото  бих  уважавала. А  щом не  ме  интересува,  значи  просто  го  подминавам,  игнорирам и  незабелязвам. Точно  игнорирането  ги  вбесява  най-много: та  те са се постарали да  отделят  от времето и  клавиатурата си  за да  извадят  мръсните  ти  гащи,  намерени  преди  години и грижливо пазени  дълго  време, за да  ги  размахат пред  публиката  като  бойно  знаме, а  ти  минаваш  покрай  него.  Ми  минавам,  я. Що  за  психо  трябва да е  този,  който  събира  клюки-интриги  и  чуждо  мръсно  бельо и  го  пази дълги  години за да  го  извади в подходящ  момент?  Някой  без личен  живот и  приятел  ще  да  е,  нямам време да го  мисля. 
Не  можеш  да бягаш  всеки  път.  По   същата  логика  тогава  трябва да се  изнесеш от  жилището си,  ако  се скараш  с комшията и  се гледате на криво.
Така че, приятелю... Не  бягай. Не се  прераждай  под  друг  ник,  не  доставяй  удоволствие на  един-двама  безделници,  които   те  дразнят,  защото е  август и са самотни.
А  и  освен  че  не можеш  да бягаш  всеки  път...  не можеш да бягаш  цял  живот.

Мнозина си мислят, че регистрирайки блог, ще могат да се чувстват сигурни, а то се оказва точно обратното.
Много често мижитурки в реалния живот, тук са нападателни като пирани и е много трудно да намериш баланса между това което можеш да кажеш и това, което искаш да кажеш в блога си :)

Но виж, всяка една форма на комуникация - реална или виртуална - дава право на избор. Тук мога да игнорирам анонимните, в реала - избирам да не общувам с неприятните за мен хора.
Но чак пак да се изтривам...
Ей го виж бащата на Мануела Горсова днес е опозорен из цялата България със съмнения че харчи от даренията за лекуването на дъщеря си за хазарт. това значи че той е по-голям престъпник спрямо дъщеря си от Максим Ставийски, който я е блъснал. Да се самоубие ли след подобно нещо? Не можем на фона на реални трагедии да се трием за да угодим на виртуалните анонимковци.

в изтриването на блока си, дай го на мен - анонимното леке, комплексар и злобар. За два дена ще го убедя да изтрие блока си.

Копирам тук посланието ти в случай че го изтриеш:"Ако случайно се откаже
17:24
в изтриването на блока си, дай го на мен - анонимното леке, комплексар и злобар. За два дена ще го убедя да изтрие блока си."

не "блоКа" - блоГа:-)))

Еххх, учениците през ваканцията съвсем са изтрещяли от жегата.

anonimen moje li da trie anonimen komentar be. Tupa si kolkoto onq s obarnatoto ime!

5. анонимен - ofco
17:38
anonimen moje li da trie anonimen komentar be. Tupa si kolkoto onq s obarnatoto ime!

Сигурна бях че си дотърчало от блоГа на Радослав:-) Не знам с какво те издразни, но когато децата си играят в пясъка аз не мога да им се сърдя.

Относно триене-нетриене на анонимните послания няма как да знам. Тук дойдох като регната, никога не съм анонимствала - безинтересно ми е. Благодаря че ме светна, вече знам че анонимните не могат да си трият коментарите.
Виж че дори от брилянтният ти стил извадих нещо хубаво:-)

затова е дотърчал при теб - за електрошоковата си терапия :)))

Не е луд, лудите съм ги виждала, просто е предвидим, елементарен и много скучаещ. Има хора, зависими от мрежата, жал ми е за тях.