1.4.Трети етап

На третия етап заданията и упражненията се усложняват все повече. На този етап освен индивидуалните форми, при които се използват както изброени по-горе игри и упражнения но в по-сложен вариант, така и нови такива, има възможност за организация на групови занятия. В групата се упражняват до пет души (според количество на кучета). Занятието продължава от 40 до 60 минути. Всяко занятие се гради по определен план. Децата през подготовителната част на занятието поздравяват един друг, инструктора и асистентите-доброволци, помагат да се подготви помещението за тренировката: помагат за носене и разстилане на килимите, слагат конусите за обозначение на границите на работната площадка, слагат уреди за препятствия, подготвят необходим реквизит и амуниция, вода и лакомства за кучета. Подготовката към занятията отнема 5-10 минути. Инструктор разпределя кучета с които ще работят децата, определя мястото на всяко дете с куче в редица или колона, обяснява какво задание престои. Заданията в основната част на занятието, която трае 20-30 минути, включват не само упражнения за пространствена ориентация, но и престрояване в движение, изменения по команда на направление на движение, елементи от ОКД (общ курс дресура) в движение, с оставяне на кучето за изчакване, упражнения за слухова памет, внимание, координация. Въвежда се изучение на циркови елементи (прескачане на кучета едно през друго, „въртолежка“), елементи от аджилити: децата трябва не само да преодоляват препятствия, но и да водят кучето по зададен маршрут (например слалом, бариера, тунел, бариера). Децата с нарушени или несформирани пространствени представи преговарят първо с помощта на доброволеца, после самостоятелно първо собствено, после по указание на инструктора и положението на кучета, другите деца, родителите и т.н. Като почивка децата 3-5 минути самостоятелно сресват кучета, почистват ги с четка. След това с децата следващите 10-20 минути се провежда индивидуална работа по закрепване на вече научени и отработване на нови елементи от фристайл, компониране на танц, подбиране на музика, или децата самостоятелно повтарят научен трик, измислят нови движения. В заключителната част на децата им се предоставя възможност самостоятелно да общуват с кучето 5-10 минути (под наблюдение на инструктора или доброволеца-асистент), след което инструктор прави разбор на занятието и настъпва момент на „ритуала за довиждане“. Съдържание и времетраене на занятията в група може да варира в зависимост от задачите и състава на групата. Състава на групата може да е еднороден (децата приблизително са равни по възраст, състояние и подготовка) и смесени (в група добре обучени деца въвеждат дете с по-ниско ниво на подготовка или по-тежка диагноза). Независимо от това, че всички деца в групата изпълняват едновременно едни и същите упражнения, целите и задачите на тези упражнения могат да бъдат различни: за Аня (синдром на Даун) е важно да се развива внимание, слухова памет, координация на движения, Стьопа (ДЦП - Детската Церебрална Парализа) отработва пространствените представи, Андрей (РДА – ранен детски аутизъм) се учи да действа в колектив, за Света (олигофрения) е важно да се отработва координация на движенията, внимание към другите членове на групата. Целта на включване в групата на по-тежко болно дете е да се постигне корекция с помощта на подражание. Според Виготски „При детето съществена разлика на подражание е в това, че то може да подражава на редица действия, които излизат далеч извън собствените възможности, които обаче не са безгранично велики. Детето е в състояние с помощта на подражание в колективна дейност, под ръководството на възрастни, да направи много повече и после да го повтори с разбиране, самостоятелно“.
Андрей (6 години, РДА – ранен детски аутизъм ) В началото на занятията обръщаше внимание само на кучета, не влизаше в контакт с инструктора и доброволеца, командите на кучето повтаряше автоматически (ехолалия), но проявяваше голям интерес към занятията. Към средата на учебната година започна да поздравява кучета, четейки имената им по медальоните върху нашийниците, към края на учебната година започна да поздравява и да взима довиждане не само с кучета, но и със сътрудниците, започна по собствена инициатива да проявява загриженост към кучето („Олли спи, трябва да я завия!“). След като майка му сподели как проявяващ преди занятията по канис-терапия емоционален студ и безразличие към околните, Андрей в детската градина утешаваше плачещо момиче, заведе я при възпитателката и й подари цветя, за да я успокои, той бе включен в състава на смесената група. След няколко занятия момчето не само започна да приема грижите на по-големите деца, но и той самия започна да се грижи за тях и да им помага.
Стьопа (ДЦП - Детската Церебрална Парализа, птоза) В групата Стьопа бе включен след препоръката на логопед-дефектолог да се поработи с момчето върху пространствените понятия (пред, по, над, наоколо, чрез и т.н.), които не му се отдаваха. По времето на занятията Стьопа изпълняваше обичайните за групата упражнения, по времето на които асистент-доброволец до него първо преговаряше сам, после молеше и него да преговаря всички промени относно положението му:“ ние вървим РЕДОМ до Тайна, СЛЕД Света, ПРЕД Аня, ПО пътеката и т.н.“. Всичко това момчето с лекота научи практически за две занятия. За засилване на ефекта на второто занятие на Стьопа му бе предложено да ходи по разнофрактурни покрития и масажни килими. По времето на групови занятия също така окончателно бе отстранен страхът му от кучета: Стьопа все още се страхуваше от кучета, намиращи се зад него, по времето на упражнения той първо вървеше в края на групата, но по време на престрояването трябваше да се окаже ту в началото, ту по средата, но тъй като вниманието му бе съсредоточено върху добро изпълнение на сложните задачи, той не е забелязвал че зад него периодически се намираше куче.

1.5. Празници и показателни представления.
Особено място в занятията по канис-терапия имат различни празници, когато на тържествата се канят семействата със здрави деца, организират се съвместни чаени партита, след това фолклорни игри, в които взимат участия и децата, и родителите им, и возене в кучешки впряг. За сътрудниците на центъра „Слънчев пес“ празниците и показателните представления с възпитаници им стават финални и диагностични мероприятия, по времето на които лъсват и стават най-показателните особеностите на детето, нуждаещите се в корекция, както и взаимодействието му с родителите, сътрудниците, други хора, кучета. По време на такива тържества децата с нарушение в развитието имат възможността да общуват с връстниците си, към новогодишното тържество те подготвят за представление приказка с участие на кучета, в която са задействани всички занимаващите се в групата деца. По време на театралното представление на приказката децата показват най-добрите си постижения в работа с кучета. Подготовката към такива празненства служи като допълнителна мотивация за занятията, сближава здравите и особените деца, обединява ги с общи интереси и цели, учи здравите деца на толерантно отношение, а особените деца – да общуват с връстниците си, което възможно максимално добре отговаря на целите за интегриране на децата със задръжки в развитието в обществото ни. Като правило точно след новогодишните празненства се отбелязва най-голямо количество на „скокове“ в развитието на децата. За това, колко са важни подобни празненства за особените деца и родителите им, красноречиво говорят отзивите след последното ни тържество:
Наталья, майката на Андрей, РДА – ранен детски аутизъм: Благодаря ви за празника, баща ми, дядото на Андрей, за първи път, откакто разбрахме за диагнозата на Андрюша, видя света през очите на тези деца. До сълзи се радваше на представлението и дори, струваше ми се, ръкопляскаше най-силно.
Елена, майката на Женя, РДА – ранен детски аутизъм: Женя вчера бе малко не на себе си от случилото се, макар че му обясних какво го очаква… Но днес вече пролича (при логопеда например) как му помогна вчерашното излизане „от собственото скривалище“ и включването в околната действителност.

Следва да се отбележи и другата форма на занятията-показателни представления на децата, занимаващите се в центъра „Слънчев Пес“: Стьопа (17 години, Детската Церебрална Парализа - ДЦП), Света (16 години, олигофрения), Аня ( 13 години, синдром на Даун), Андрей (13 години, нарушения в двигателно-опорния апарат) и здраво дете на един от доброволците от „Слънчев пес“ вече две години подред излизат с показателно представление на една от най-големите в страната ни специална изложба на Руския ретривър-клуб, на който принадлежат всичките работещи в центъра кучета.
На първото представление децата бяха подпомагани от педагози, децата показваха част от общото занятие и самостоятелно – елементи от фристайла. През втората година на зрителите бе показана част от новогодишната програма „Цирк с кончета“: децата с карнавални костюми самостоятелно, без педагози, правеха престрояване, по звуков сигнал сменяха темпо и направление на движението, заедно с кучета с декоративни седла („кончета“) преодоляваха препятствията („Въртележка“). След това демонстрираха елементи от фристайл, И Андрей показа с голдън-ретривър Тайна танцувален номер „Мармот“. От клуба децата получиха подаръци, книги и големи кутии бонбони. Тези представления бяха важни не само за за децата, повишавайки тяхната самооценка (след като извърши много сложен за него трик, Стьопа победно, като спортист на финала, вдигна ръцете горе – това наистина бе огромна победа за него, който преди една година примираше като виждаше куче), и давайки възможност да общуват като равни със света на здрави възрастни. Не само това – тези представления са станали един вид пропаганда на толерантност и уважително отношение към инвалиди, които в този случай не са се молили и не са взимали, а са давали представление, демонстрирайки управление на кучета на високо състезателно ниво. По този начин занятията по канис-терапия могат да заемат своето място в комплекса по лечебно-корекционни и педагогични мероприятия за децата със задръжки в развитието от различни видове, да разширят комуникационните им навици, сигурност в собствените сили, да помага във формирането на позитивен образ на света и активна житейска позиция.

За Центъра по канис-терапия „Слънчев пес“
През 2003 година бе създаден колектив „Слънчев Пес“ – група ентусиасти с кучета, обучени по курс-дресура „куче-терапевт“ или „куче-помощник на инвалиди“, които по експериментален път, в сътрудничество с лекари-невролози, логопеди, дефектолози, родители на деца с нарушения в развитието за първи път в страната ни (Русия) разработват комплексна дългосрочна програма по канис-терапия. Към настоящ момент в Центъра „Слънчев пес“ с децата се занимават четирима доброволци с кучета си от порода лабрадор и голдън-ретривър, а също така социален психолог и лекар-психоневролог. Занятията се провеждат 1-2 пъти седмично и се посещават от над 50 деца на възраст между 1.5 и 20 години с различни заболявания: Детската Церебрална Парализа (ДЦП), синдром на Даун, РДА – ранен детски аутизъм, олигофрения, задръжки в психическото и говорно развитие от различна степен, слабочуващи, слепи и слабовиждащи, деца с различни соматични заболявания. Занятията са безплатни, провеждат се в сградата на образователен център № 1492 и културно-просветителен център Йоан Златоуст, в Детски Екологичен Център „Нашият Слънчев Свят“, а също така се провеждат курсове в социално-рехабилитационен център „Димас Дрим“. Освен постоянните занятия Център „Слънчев пес“ организира занятията на други места: в рехабилитационни центрове, интернати, лагери за децата с особени възможности, показателни представления на празненствата, „Уроци по милосърдие“ в училища и детски градини за здрави деца. От 2009 година се провеждат семинари за специалисти и заинтересувани от канис-терапия. Следва особено да се подчертае, че всички допуснати до занятията кучета от център „Слънчев Пес“ са минали през подбиране, специално тестиране и обучение в Учебно-Киноложки Център „Кучета – помощници на инвалиди“.

Оригинал тук: http://www.guidedogs.ru/ru/nashi-stati/kanis-terapiya-kak-sredstvo-reabilitatsii.html

Напън за превод - моя  милост.
  Следва  продължение.