От Коледа насам внимателно се  вслушвах  в репликите на  децата.  "Малък коментар" ли?  Ряпа да  яде това  жалко  журналистично  вмъкване  пред  реално  чутите  неща.

Около  петгодишно момиченце пита майка си  в луксозен магазин докато  избират скъп  подарък.
- Мамо,  защо  дядо  Коледа  прилича на татко? Все  има негови  очи.

- Амммм.....-увисва  майката – еее, защото  той е много  добър  чичко и  те  обича  като  татко.

- Защо татко не спре да се прави  на него?  Страх го  е да не повярвам  че  го (Дядо Коледа)  няма наистина  ли? Ами  аз съм голяма!

 

 Мола във  Варна:  пъпчив навъсен и стеснителен  младеж с  огромни  длани и  обувки прегръща непохватно майка си:

- Не плачи - шепне той – обичам ви  и двамата.  Пак ще се съберете. Не плачи,  моля те...

 

- Таааааааатииииии!- пищи  от радост  на  аерогарата в  София  малкото  момиченце-  бяхме в  Тайланд, нося  ти  подарък.

Изящен и  изискан  мъж  я притиска до себе си, вдишва  аромата на косите  й, люлее  я, сякаш  е  бебе. Люш... паш... люш... паш...

- Ти си  ми  подаръка – отвръща  той.

После  си  кимват  учтиво с  един  друг мъж и жена, която не го  поглежда. Те  отвеждат момиченцето.

- Тати? – обръща  се   детето.

- До  утре, любов моя – и  въздушната му  целувка  лети през  цялата претъпкана  аерогара.

- Ти си моя  любов,  тати! – звънливо  отвръща  момиченцето и  онези, дето  я  отвеждаха,  май се свиха  гузно.

 

- Шъъъът ,  не може да крещиш  така! – сопва се  възрастна  дама  на  около петгодишно дете  в тролея.

- Ми няма да ми пикаш в гърнето тогава нощем – разплаква  се то – ще си  ходиш  до  тоалетната. Аз ти  давам  гърнето,  а ти  не ми даваш  да крещя? Не  е честно!

 

Огромен  и  усмихнат  младеж  срещу  старица с бастун:

- Бабо, моля те, наистина  нямам нужда от пари. 

-  И ко си  ял днеска?

-  Сандвич и  пица.

- Туй ядене  ли му  викате? Деца!

 

 

за този импровизиран репортаж. Не ми се ще да ползвам клише, но наистина такъв е животът. Все пак, рано или късно, нещата си идват на местата. За много години, Ненаша Непокорна Неслуга.)))

Да сме живи да сме здрави, а за чудесата наоколо трябва само да си отваряме очите:-)
За много години:-)

въпреки че не знам защо ми стана леко тъжно...
Особено с бабата - представих си пенсията, която получава...

на мен най-тъжната ми се стори случката с момиченцето на аерогарата. Вътре между тези двама, дето я отведоха, между нея и бащата имаше една цяла малка трагедия. А младежа с бабата добре че й отказва, не се възползва от пенсията й)

Усмихната, здрава, спорна, изпълнена с чудеса!
А децата, децата са...!!!

Честита и на теб, много здраве и късмет, другото ще си го напазаруваме:-)