- Що  се дереш  така бе, магаре? - сопнах се  аз на Виктор.
Той  беше  застанал над  мен, двуметров    солиден мъж с  две  собствени  фирми и  три  деца, и  цвилеше  от смях. Басовият му  глас събуди  бабичките  на  спирката и  глутница бездомни  кучета.
- Я се дръж  прилично,  маймун такъв, стига си плашил хулиганчета в района. Същият си като  майка си.
Виктор си  избърса  сълзите с вратовръзката  си и наддае нещо  средно между  хлипане  и стон, не разбрах.
- Друг  път... Когато  ми  разказваш  подобни неща... Предупреждавай...,-  целуна ме  по темето той. 
- Не  ми се прави на голям, - озъбих се  аз,- Знам че съм като  в оная  песен  "Скъпа, ти си ми до пъпа",  но не прекалявай. Кво като  съм  висока колкото  табуретка?  Не е  нужно да го  подчертаваш. Макар че,- тук се бях позамислила,-  ако ме вдигаш на ръце  за да ме  целунеш,  жена ти  няма  да  го одобри.
Нов  пристъп на  хилеж. Звукът бе  като рев на  разгонен хипопотам.
- Млъкни,- наредих  аз, -  излагаш ме пред комшиите.
- Ооооооо, колко те обичам,- той престана  да се тресе от смях и  се поуспокои. - Ако  знаеш как ме разтоварваш!  Винаги съм обичал в теб  точно това. Разкажи ми пак за полета.
- Склерозата ли те гони? - изненадано  го  изгледах  аз,- Уж ти  е  рано,  нали  аз бях  първата наредена на  опашка  за старческата  деменция? - нов пристъп  на  смях,- Три пъти  ти го разказах, като първия  път  ти  без малко не  влезе в багажника на  джипа пред  нас, а  втория  път с граченето  си  уплаши  очната ми  лекарка.  Третият беше сега,  искам да се прибирам,  може ли?  Заболя  ме  главата  от  твоя рев. Невъзпитано  хлапе, кой ли те  е отгледал такъв?
- ХАААА ХААААА ХААААА!
- Сус  ве! Имай  милост, тук те познават като добро момче.
- Добре, ама  разкажи  ми  пак!
- Глезено  момче... Е,  добре. Полета  в бизнес-класа с Ники беше скучен,  защото тя ми се зъбеше и говореше най-много с  ушите си, знаеш  я. Тихо, казах!  Та... за  Ники.  Тя  първо се  цупеше и се правеше на  интересна,  игнорираше ме,  обаче  когато  си  свалих  анорака и  ми  видя  татуировката  на цялото рамо... Вики,  млъкни бе, моето момче,  ега ти и  шумно създание  си... Та тогава се  ококори и  каза  че и  тя  искала,  но я било страх  че  ще  я  боли. "Чакай да видиш как боли на глезена и на кръста" - намигнах  й  аз. "Ама ти  имаш и  други ? - попита  тя и  май  в очите  й се издигнах  от нивото на скучната  бабичка до  отракана  лелка. Когато  разбра  че  имам и  мотор  и  все  още  го карам мисля че  беше  получила  два инсулта и три  инфаркта наведнъж,  до  такава  степен изглеждаше  бледа и  мълчалива... Чакай да  отключа, и  стига  с този  смях:  ротвайлерите са  нервни  кучета, ще вземат да ти  отхапят гласовите  струни,  и то за добро... Та... долу, Рота! Та,  после я  бих на шах,  дама, карти и  тя  ми предложи "морски  шах", а аз когато  видях  че  там ще  загубя почнах да  лъжа,  естественно... дай ги  тези  торби тук, благодаря ти... И тя се усети, поиска да види  моето  листче, а  аз  го  смачках и  натиках под  седалката си  като  седнах  отгоре,  естествено... 
- Хааааааааааа Хааааааааааа Хаааааааааа!
- Стига бе,  млък, ще ми разлаеш  кучетата. Долу, Рота! ...и таман стана най-интересното  че  кацнахме. сега,  след като ме накара  да ти  преразкажа  тази  тъпня  за  четвърти  път,  ми дължиш  два сладоледа,  хубаво кино  и  някакво  друго  приятно компенсиране на  дълбока  душевна травма... Дано  Ники да е доволна.
- Много е доволна ,мамо,- възрастният  ми  син  се  изправя, целува   ме по темето   и по сбръчканата  буза  и  ми  се  усмихва нежно,-  Ники смята  че  си най-прекрасната  баба, която  би могла да  има. И съжалява  задето  живеете толкова далеч  една  от друга и се  запознавате за първи  път.

много свежо. Направо си го представих :)

И аз искам такава баба!!! Тя не, че моята не е почти същата (само без мотора и татоото), ама пак с какви джинси ходи!!! И има повече енергия от мен! А е над 70! :-)))

fauve
Една усмивка за теб:-))

rpat
Като порастна и аз ще стана такава баба, за ужас на снахине ми:-))

Друг път... Когато ми разказваш подобни неща... Предупреждавай...
Мицантропка,а? Друг път! Чак ми се прииска да съм баба

кво разбират тия млади от правилните бабички-разбойнички?:-)

Дали е "по истински случай"? Ха-хаааа...каточе ли има значение, щом е добро!

Може и да го обявим за истински случай когато стана баба:-)))