Бях капнала от  умора, денят  беше  муден,  горещ, истеричен, напрегнат. Исках само  да се  пльосна някъде и  да не мисля за нищо. Иво също  се прибра капнал, вечеряхме  мълчаливо,  всеки  достатъчно  уморен за да  говори, да  обсъжда, д...

Срам не срам – ще си призная. Но само на вас. А вие не казвайте на никого. Нали сте  ми  уж приятели? Та...
По тези  жеги този който  има   космато чудовище на четири лапи не  излиза  по  обяд за да го  извежда, то  е  ясно. Разхо...

- Ти си  луда – каза  Мария.
- И ти трябваха над  трийсет  години, за да го разбереш? – не ми се спореше,  бяхме  излезли   на  обяд, и то  точно по  обяд, а  термометъра сочеше близо 40 градуса на сянка. Аз  предвидливо  бя...

Летните  осили не  умират. Набиват се  между пръстите на краката, движат се все по-навътре. И не спират да се движат, докато не стигнат до душата, която да ги  отнесе към  сърцето. Сетивата твърдят че  е твърде  болезнено, за да е  истин...

1. Даниела
Плахо и нерешително  хлапе. На два пъти се  помъчи  да  си нахлузи   безформени  дънки, да си боядиса косата в лилаво и да прави секс  с първи срещнат. Дънките ги  захвърли  още в  седми клас.  Косата  я  изми  веднага след ка...

Не мога  да  повярвам  че  пиша  за това  отново,  но  явно  в повече ми  идва. А  и  предварително съм  избрала момента  където  да не съм в прайм-тайма или  яхнала  скандале-социале.  И  никъде  бездарната  журналя  май не се  развилня...

Витоша  вдишва  черните  облаци
през  Черния  Връх и - например - до  Влас.
Тази  небесна  марихуана  я кара да  киха

Това че  миличкия  обича  диня с  мастика  тя знаеше.
- Що не я  инжектираш директно? - веднъж беше попитал той - Нали си  бивша  медицинска  сестра.
Чита само  кимна  мълчаливо. "Чита"  я наричаше мама като  малка. Казваше  че означава "м...

- Ела тук,  кожух с очи - казах аз на  любимото куче и то  благоразумно се скри  под масата. Край, милички и драгички, вече  бях  бясна. Не стига че този  образ скришом  налапа някаква  гадост снощи по време на  разходка, та сега и  да г...

Имах  от  десет секунди  до няколко  часа. Огледах се.
- Колко си  хубаво! – каза някой.
Огледах го и него.

Известно  време ние с колелето се  гледахме със  взаимна неприязън и недоверие.
- Нали  искаше да те  изненадам? - каза  Скъпият  ми  Съпруг - Нали твърдеше че  искаш нещо, което  ще промени  живота ти?
Влада, най-добрата ми  приятелка  о...

Май  ще трябвя да въведа нов  таг  "носталгия". Сигурен признак  че  одъртявам. Е, всички  ще  умрем,  дори и  аз.  Не се знае  защо това  танго се приписва  на  Леонид  Утьосов. Ще  му се. 
Музика - Ежи Петерсбурски.
Текст - Зенон Фридвалд.

Заключих. Децата ми    не се страхуват.  Приключих с  това, дето  те не  тъгуват. Разбий ми вратата,   ха аз  да те видя,  извикай  познати, и да ме  обидят,
и да ме  ударят,  и да ме набият, това си ми ти:  ти. ти.ти. ме  убиваш.
Спокойно...