- Вие с татко  сте щастливи  в брака  си.  Разкажи ми  как - попита  синът ми с 42 номер  обувки и по-висок от мен.
Изневяра,  шамари, грешки,  прошки - всичко това  с лекота се  вмества в  брака. Стига да е истински. Формулата на  щастливия в брак  не е в това  "и двамата  да не  грешат никога",  поради  простата  причина че  безгрешните  хора не съществуват. Бракът не е  в непрекъснати  двустранни  компромиси,  защото двустранните  компромиси  правят и  бизнес-партньори, без да  са сключили  брак. И не е в онова  самосъжаляване, дето  му  викат " ми  аз  му/й простих". Опрощаването няма  нищо със  самовлюбените  "прошки",  колкото  и да се стараем.
Бракът е съюз,  ако разбираш че  си  избрал  погрешния  съюзник - разваляш  съюза, лошо няма. Но  ако  си  намерил  истински съюзник,  тогава ... Е, поне  няма да ви е  скучно нито  на вас  двамата, нито на  околните,  включително  децата.
- А - прекъсна ме  синът ми -  помня  че с татко се  развеждахте на  два  пъти  напълно  официално.
- Това да ти  е кахъра в твоят  съюз  бе синеееее...  Развода е  най-лесното нещо.  Тогава  бяхме млади и  глупави. Бракът ни е  щастлив, защото...
Баща ти  заставаше  зад мен дори  когато  не бях  права.
Не  ме нараняваше, когато  бях  най-безащитна.
Любеше ме с желание  дори  когато  бях  отблъскващо  дебела.
Пускаше  ме на свобода, дори  да  не бе  сигурен че  ще  използвам  свободата така, както  му се  искаше.
Никога не ме е  лъгал.
И ми прощаваше за  всичко.

- Това е  едната  страна на нещата,-  резонно  отвърна  момчето с басов  глас, надвесило се над мен,-  А  той  как вижда нещата?
- Питай  го него,  сине.
След  няколко  часа  синът  ми донесе следния списък:
Майка ти  винаги  вярваше  в мен.
Не ми  позволяваше да се  главозамайвам от  успехите.
Не  ми  позволяваше  да се сривам  от  провалите.
Тя,  душата на всяка компания,  обичаше  сухарските ми  шеги.
И ми прости  за  всичко.

- Вторият списък е  по-кратък от  първия,-  отбелязаха  децата ни на семейната вечеря- но  пък имате  съвпъдъци. Ама че странна  двойка сте.