Наливам  в  есенната чаша 
До край изстисканото  лято.
Изтривам понеделник   прашен
След разговора си с  децата
От календара. Пак  отпивам.
На вкус и  цвят е много странен:
По-тежко, по-узряло лято
Нахлува  бавно във кръвта  ми.

есенната ти поезия.Друга е..някак си...усмихната..леко, но усмихната

Опитвам се да съм тиха, да не уплаша цъфтящите за втори път кестени. Знаеш ли че всяка година стават все повече? Виждам по клоните им зелените таралежи, готови да се спукат всеки миг... и до тях горд цъвтеж.

би ги усмихнала, защото ще се почувстват важни

Дъщеря ми смата че повторно цъфтящите кестени са чудо, аз пък смятам че е чист екологически дисбаланс заради твърде топлите есенни сезони през последните 5 години.
Виж къф циник съм, нито грам романтика.

че колкото и да ти вярвам, не ти вярвам. Непоправима романтичка съм

ъъъъ, не ме разнежвай. имам 3 месеца есенно щастие с моят четирикрак вагабонт. Щастието е в това, да наблюдаваш мълчаливо с кучето си умирането на деня през топлата есен.

Кръстоска между романтик и циник съм май))))

За усмихната есен си права. Есента е нормалното ми състояние. Ако съм аз на мястото на Хазаина горе, ще наредя 12 месеца да цари златната есен)))

12 месеца златна есен никак не би било лошо:)

А, нали?)))

Здрасти, таман днес те разглеждах)