Не  ръми, но  градът е притихнал
И  изглежда далечен, отнесен.
И в сърцето  му  най-упорито
Настанява се златната  есен.

Режисирайки сивата  драма
На  учтивият  валс на  листата,
Тя цитира по памет Дамянов
И зачерква поредната дата.

Есен, стара предателко... Моля,
В тези  вечни безумни спектакли
Дай ми  главната водеща  роля:
Да съм  живата  тичаща  факла.