Когато зад  чешмата се прокрадвам

На пръсти край  измъчената  гара,

Очаквам да те видя, вероятно.

За да те видя,  не да те  товаря.

 

Врабчетата се къпят в нечий прах,

И, като  феникс, от това се раждат.

И всичко,  от което ни е  страх,

Е вече минало и не е важно.

 

И някак си  по-бледа  е Луната,

И щъркелът завинаги замина.

И есенният изпит  на  живота 

Ще  вземем  догодина, догодина.

минавам

хареса ми, да кажа

Ще те взема с мен, щом ти харесва. По едни кози пътеки из Родопите и Пирин. Мислено.

И догодина пак ще дойде есен,
след нея зимата ще побелее
и пролетта ще е чудесна
и лятото ще ни засмее..
а после-Есен!
и той на някоя си гара
....
а бе страхотна си!

Слушах песента на Тончо Русев с текста на Петя Дубарова "Нощ на града" и ми изкочи това стихче някъде от главата.

сте го прочета на приятелите ми. Нали може?
Поздрави.