Помня момента когато  съпружето  пусна  есемес че повече няма да спи в къщи. В интерес на  истината крайно  време  беше, кризата на средната  възраст ни погна и двамата до  такава степен че вече не си  и говорихме. Първо поревах, второ помислих дали да не му  метна парцалите през балкона, трето реших че това е под достоинството  ми. И... Открих колко е  хубаво да си  сама.
Аз никога не съм живяла за  себе си. Деца -семейство-грижи-покъщината, все  имах за  кого/какво да се притеснявам. И изведнъж - бам!- имам време за  себе си. За мен. Само за  мен!
Сега вече когато  децата са  поотраснали мога да  помисля за това, че  и аз съм важната. И моите  интереси, хоби, прищявки имат  място  в този  свят.
Хората казват че изоставените остават с ниска самооценка. Ха!  Първите дни наистина се  гърчиш като настъпан червей. Но ако  проумееш че има само два пътя - надолу или нагоре - нещата се  избистрят. Надолу - пътят  към депресия, нагоре - продължаваш нататък. Ако живота ти дава лимон - направи  лимонада. И това не са  изтъркани  клишета. Просто е  факт. Ако сте тръгнали надолу и не можете да се изправите самостоятелно ще  ви  трябва  помощ. Не, не от  другите, не  от свещеници, не и от психолози-психиатри и  други тям шамани. От Вас. От вас  самите. Идея си  нямате колко сте силни  вътре в себе си и как можете да помогнете на себе си.
Ако има някой изоставен, който е  тръгнал да се самосъжалява ще  го  набия)))))
Хорааааааааааа, та живота  тепърва  започва!))))

Yes

Отдъхнах си, вярваш ли? Най-накрая имам нов старт в живота. Ако ми се размрънка някой изоставен ще го натикам с носа в собствената му локва, като напикано пале. Живота е прекрасен и тепърва започва. Никакво мрънкане и самосъжаляване. никакъв гняв, обида и чувство за вина. Нищо, което да разрушава и да разяжда душата ти. Свърши се. Край. Урррррррррааааа!

Snam,radvai se I Budi sebe si!

Крайно време е да събера всичките приказки и други текстове - няма ги в този блог - и да потърся някой свестен издател. Их, че кеф!)))