Постинг
14.05.2010 13:49 -
За майките, които се страхуват от кучето
Автор: minavam
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1667 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2010 09:25
Прочетен: 1667 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 15.05.2010 09:25
Започна от темата в кучешки форум, където кучкарите се възмущаваха от майките.
За мен няма нищо по-логично и по-правилно една майка да се зъби на кучкарите дори когато кучето им е на повод и с намордник. Имат право, бих се изненадала ако нямат този инстинкт, въпреки че го упражняват истерично на моменти.
А сега въпрос: оставете ги медиите и така обожавани от нашите СМИ скандали, вие лично самите колко пъти сте пострадали от ухапване? Аз бях хапана не ведныж, дъщеря ми също, и винаги това е било провоцирано от неправилното ми поведение.
Няколко съвета към майките:
- не пищете истерично и не викайте. Жените имаме висок глас, даже такива с алтов глас като мен. Съвземете се: най-често летяща към вас глутница не се интересува от вас и с писъците си само ще привлечете вниманието й. Бездомниците в повечето случаи се страхуват от мъже, забелязахте ли? Ще ми се смеете, но това е защото мъжете им говорят с басов глас.
Сега говорим за стопанисвани кучета, чипирани и регистрирани. Моля ви, не пищете и не цвилете,по този начин плашете кучето, стопанина и детето.
- не се шашкайте от куче на повод или без повод ако виждате стопанина. Махнете с ръка на стопанина и помолете да си хване кучето, защото сте притеснена. Повечето от нас сме любезни.
- не си изкарвайте горчилката си на мен за кучешките изпражнения, само защото не знаете че аз почиствам след кучето си. Не слагайте всичките кучкари под един знаменател само защото песа на мутрата в съседния апартамент лае вече цялата година. Нито съм ви съсед, нето съм мутра, нито кучето ми лае. Моля ви, просто не си го изкарвайте на мен. Презумпция на невиновност.
- когато предлагам(не набутвам, а предлагам и разрешавам) на детето ви да докосне кучето ми, не се шашкайте с писъците "Ще те ухапе!". Да, знам, че не сте длъжна да ми знаете кучето, просто не истерясвайте, моля ви, и не говорете на детето си че кучето задължително ще го ухапе. "Не разрешавам" - е по-мъдро, "не разрешавам" - ми се струва по-адекватно, отколкото прогнозата за ухапване, с което сте наплашени.
Поради истериите в СМИ
- не сте длъжни да обичате кучето ми. Не съм длъжна да обичам децата ви. Но можем да се съществуваме в пълна хармония.
Мир?
За мен няма нищо по-логично и по-правилно една майка да се зъби на кучкарите дори когато кучето им е на повод и с намордник. Имат право, бих се изненадала ако нямат този инстинкт, въпреки че го упражняват истерично на моменти.
А сега въпрос: оставете ги медиите и така обожавани от нашите СМИ скандали, вие лично самите колко пъти сте пострадали от ухапване? Аз бях хапана не ведныж, дъщеря ми също, и винаги това е било провоцирано от неправилното ми поведение.
Няколко съвета към майките:
- не пищете истерично и не викайте. Жените имаме висок глас, даже такива с алтов глас като мен. Съвземете се: най-често летяща към вас глутница не се интересува от вас и с писъците си само ще привлечете вниманието й. Бездомниците в повечето случаи се страхуват от мъже, забелязахте ли? Ще ми се смеете, но това е защото мъжете им говорят с басов глас.
Сега говорим за стопанисвани кучета, чипирани и регистрирани. Моля ви, не пищете и не цвилете,по този начин плашете кучето, стопанина и детето.
- не се шашкайте от куче на повод или без повод ако виждате стопанина. Махнете с ръка на стопанина и помолете да си хване кучето, защото сте притеснена. Повечето от нас сме любезни.
- не си изкарвайте горчилката си на мен за кучешките изпражнения, само защото не знаете че аз почиствам след кучето си. Не слагайте всичките кучкари под един знаменател само защото песа на мутрата в съседния апартамент лае вече цялата година. Нито съм ви съсед, нето съм мутра, нито кучето ми лае. Моля ви, просто не си го изкарвайте на мен. Презумпция на невиновност.
- когато предлагам(не набутвам, а предлагам и разрешавам) на детето ви да докосне кучето ми, не се шашкайте с писъците "Ще те ухапе!". Да, знам, че не сте длъжна да ми знаете кучето, просто не истерясвайте, моля ви, и не говорете на детето си че кучето задължително ще го ухапе. "Не разрешавам" - е по-мъдро, "не разрешавам" - ми се струва по-адекватно, отколкото прогнозата за ухапване, с което сте наплашени.
Поради истериите в СМИ
- не сте длъжни да обичате кучето ми. Не съм длъжна да обичам децата ви. Но можем да се съществуваме в пълна хармония.
Мир?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол