Дойде  едно американизирано приятелче от  щатите, живеещо там над  15 години, и  каза:
- Брех че странно, тук никой не се  усмихва.
Аз първо  щях да  възразя, да  кипна, да  тропам с крак  лигаво "що? как?! как не се  усмихва?"  И добре  че  се  осъзнах (да, даже на мен ми се случва). Та сега ще  напиша  на тоз мой  американизиран приятел  разгънат и подробен  отговор.
Кратко  казано - Други сме. В това  няма  нищо  лошо.
Българина няма нужда да се  усмихва от  учтивост, и не защото  живота  му е  тежък, има  грипна  епидемия, а  новото правителство   обяснило на пръсти колко било  откраднало  предното.  Не се  усмихва, и не защото не е намерил свински  джолан с кожа  екстра-качество,  макар да  го е  търсил (аз търсих,  мен питайте).  И не защото едноокото  другарче - телевизора - транслира  глупости.
Просто, защото  българина  я  няма  тази  фалшива  усмивка,  която  е приета на  запада.
Нека ти припомня, мой  американизиран приятелю,  за   спецификата на  българското  общуване, което си  забравил  за  15 години живот  в  САЩ: забравил  си, приятелю  мой, как те посрещат в  Родопите, Банско и Созопол? Забравил си  старите къщи, мили, приятни  хора, които  се  усмихваха на теб,  защото си  гостенин. 
Тези  хора не  се  усмихват непрекъснато на всеки, и в това  не виждам  нищо  лошо.  Усмивката на тези  хора е  дежурна, само  ако  са  в сферата на  обслужване.  Факта че  ти  започваш да  приемаш  усмивката като  даденост, ме  натъжава. Защото това  означава,  че  си се  отучил  да  цениш  искреността.
Виж, приятелю,  забравил си че в едно селце и до ден  днешен  ще ти кажат  "Здравей" и  ще се ръкуват с теб. Ще те  упътят,  ако  ДжиПиЕса ти  отново откача, вода ще  дадат от  кладенеца, че и  някое  подаръче за спомен. Не казвам че НЯМА да се  усмихнат в подобна ситуация  въобще, но по  улиците като  ги видиш  тези  хора - няма  да го направят. Защото  усмивката  предполага лична симпатия,  тя се дарява  на този, когото  харесваме,  обичаме, познаваме. Не  улавяме с  очи чужд  поглед, за да  се  усмихнем, вървим си спокойно, без да се  чувстваме  виновни  ако  не се  усмихнем на някого.
И  следващият път, когато  дойдеш, пак  ще споря с теб  относно усмивките.  И  когато    се  усмихна,  помисли че  го  правя  специално  за теб,  а не за всеки  втори  срещнат.
Разбрахме се, нали?
:-)