Прочетен: 1836 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2009 17:13
Срам не срам – ще си призная. Но само на вас. А вие не казвайте на никого. Нали сте ми уж приятели? Та...
По тези жеги този който има космато чудовище на четири лапи не излиза по обяд за да го извежда, то е ясно. Разхождаме се рано сутрин и късно вечер.
Елате тук, вижте какво ще ви призная, та ще имате да нищите кака ви minavam от тук и до Пекин, знам ви аз.
Стигаме до парка, почти полунощ е, а ние сме още навън, ла-ла-ла. А там, където живеем има едни такива труженици, които се правят на труженички. Винаги нощем. Гледаш едно дупе и му завиждаш „Машала, тая жена не излиза от фитнеса”, а пък то кааато се обърне и кааато изграчи:
- Им`ш ли цигара мъ?
Та чак тогава виждаш че е с набола брада.
Нищо, аз съм свикнала, мен световната криза не ме лови, какво да говоря за други чудеса. Вървя си аз, цигари нямам, в празен полунощен парк махам повода на песа. Жива душа не се вижда, ни куче, ни коте, ни човек, ни прилеп, ни батман.
Кучето се шмугва в храстите и се чуват двата алтови гласа:
- Аааааа!
- Ще те ухапе!
Търча към храстите като луда. „Мътните ви взели, кои сте и какво правите там?!” – съскам мислено аз.
Заобиколени от храстите виждам милите гълъбчета в светлините на рампите – пардон, лампите: тя (той? То?) с руса перука, грим като бойна украса на индианеца, твърдо решил да излезе на пътека на войната, и Той. Русото е на колене и е посегнал/а/о към панталона на кекав младеж с разкопчан цип срещу него/нея. Къхъм... пардон за подробностите. Кекав младеж е прав, уплашен, почти блед, ако не лъже осветлението на не дотам далечния фенер.
А помежду им виждам моят идиот четирикрак! Кретен такъв! Застана помежду им и озадачено се обръща ту към единия, ту към другия с безмълвен въпрос: „Беее, вие двамката ко прайте тука? А?”
Ужас, срам, позор и друго каквото се сетите... като обърне муцуната към единия с русата перука, то муцуната е срещу лицето му (й?). Като обърне муцуната към другия с разкопчания панталон, муцуната му е на нивото на най-святото нещо дето го има там на онова място един мъж.
- ТУУУУУУУУК! – изревах аз – УБИХ ТЕ, ПОМИЯР НЕЩАСТЕН!!!
Аз ако бях на мястото на тези двамката щях да убия стопанина, добре че не се сетиха. Хванах си любимеца за нашийника и изфучах от парка, срамежливо писукайки към двамката:
- Извинявайтеееееееее!!! Не знаех че има някой! Не ви видяяяяяяях!
- Няма нищо – чух аз, докато се изнасях в галоп.
Надявам се да не съм им сецнала кефа, онова на колене с русата перука изглеждаше абсолютен професионалист.
Не съм виновна, отде да знам че точно там към полунощ ще се намъкнат? Мислих че клиентите водят труженичките/тружениците някъде, отде да знам че точно в храстите и то по това време?
По пътя към дома песа ми спираше на няколко пъти, поглеждаше назад озадачено и въпросително сумтеше:
- Слушай, тия там, те какво са правили? М?
- Малък си още, като пораснеш – ще ти обясня – сопвах му се в отговор. Ще трябва да търсим друго място за разходка, усещам аз.
4. benra
да му е за урок - да ги води вкъщи, или поне русото да намери квартирка дето да им взима колкото се разберат почасово.
поздравления, забавлявах се от душа!
:))))