Позната ситуация... много е неприятно.

Вчера с шутове ритах един водач на една охранена глутница, помагайки на една плачеща възрастна жена с пекинез. Сигур ако ни видяха тия мили хора от балконите си щяха да ни напсуват...Ами ако бях с малката?
Не ми се мисли...

Уж се отпускат средства за кастрирането им, а те не намаляват. Значи този начин е неефективен. Трябва да се премине към унищожаването им!

Чакай малко, кво ми дреме като са кастрирани? те не хапят с оная си работа, зъбите не са им извадени. кастрирано куче може да живее още 10 години.

след като са кастрирани? Ако действително бяха кастрирани, щяха вече да са намалели.

Не са кастрирани всичките. Аи какво ми дреме ако са ? Т е не хапят с яйчниците и семенниците си.

имам чувството,че е неразрешим. Аз всеки божи ден, прибирайки се минавам покрай две грутници и всеки ден треперя да не решат,че не съм им симпатична.И точно.това са кучета, които са хранени от мили-мили хора, които обаче никога няма да поемат отговорността

Ясно , те не всички са "мили" хора , някой от тях знаят три пъти повече от Вас на тема обучение и възпитание на кучета, въпреки че не са ги кастрирали, обезпаразитили и чипирали...
Може би със следващото куче което ще обучавате (това е чудесно наистина!!!) ще научите елементарни неща , като "защо местната глутница ви атакува?" , "как да се разбирам със всички кучета на улицата?" и т.н.
Апропо , да ви попитам - като извеждате вашето куче до парка и обратно , какво точно носите със себе си??? И как точно е обучено пък то - за елементарните неща питам - не дали може да задържи някого!!!
Щото парка е създаван и за хората все пак...
:-))))

пп.За да ме разберете все пак да уточня - обичам и отглеждам животни в дома си!

Ако тези "мили " хора знаеха поне толкова, колкото знам аз, то трябваше да се сетят - хранителната база подсигурява събиране на глутници и оттам винаги започва териториална охрана, както е в нашия случай - ние с песа ми за глутницата сме чужди. Нищо че спокойно минаваме без никакви признаци на агресия, ръкомахане или пищене.


лабрадор който живееше при нас за времено обучение бе от училище за кучета-водачи на слепи, той не трябва да бъде разсейван и да "се разбира с всичките кучета на улицата" както се изразихте вие, защото работа му е съвсем друга. Моят любимец пък е достатъчно възрастен и не желае игри и компания, има си мен, тъй че "да се разбира" с "мили" глутници не ще също. И двете кучета са минали курс обща дресура.

А какво общо имат познанията ви с факта че аз наистина не мога да изляза с детето си и кучето едновремено за да не рискувам уплашената ми дъщеря да я подгонят или ухапят?

не Ви разбирам...какво значи - да се разбирам с кучетата на улицата? Глутницата си е глутница- и не разбирам защо аз или моето дете или моят домашен любимец трябва да бъдем възпитавани да се съобразяваме с невъзпитания й нрав???

това е логиката на бабичките по спирките, остави. Една такава при поредната агресия отдалеч ми се развика как хората са виновни защото те изхвърлят кучетанавън и от там идват бездомни. По-голяма глупост не бях чувала - какво да й обяснявам? че бездомниците никога не са били домашни, нито пък предците им? че това са кучета-парии които съществуват в града паралелно с човека? Че домашно куче няма да оцелее навън и месец? Че докато гали в момент на агресия своят "любимец" тя не го успокоява, а насърчава подобно поведение? Не можеш да образоваш всички "мили" хора, те знаят повече, ко си мислиш.

логика, в която няма никаква логика винаги ме е изумявала

да попитам(хм, кого ли) а и не искам излишни полемики -защо преди нямаше бездомни кучета?Преди двайсетина години да речем. Мнозина от вас помнят този период. То тогава нямаше и клошари, престъпност, СТРАХ нямаше от и по УЛИЦАТА! Ако някой има смислен отговор, значи знае отговора и на зададения от minavam ...
Независимо какво се твърди, проблема е държавен, а не неин само, или на глутницата. А щом на държавните мъже не им пука (и защо ли, кучетата не нападат лимузини)защо ние търпим тези държавници? Излекуваме ли причината, болеста сама ще си отиде. А дотогава, ще треперим..няма как:((

И двете ви кучета са изкарали начален курс на обучение, който в същността си е предназначен за нас хората - да разбираме различните поведения на домашните си любимци. Научавайки в подробности тази част от курса, само си въобразяваме, че сме обучили кучетата.Истината е, че те на нас са показали своето поведение в различни случай и ситуации, тоест за да ги накараме да покажат "обучението" си ние на практика знаем какво да направим, за да предизвикаме съответната реакция от кучето.Още Павлов го е доказал.
И двете кучета с които сте живяли, имат определени задължения, но това не значи, че са роботи...Полицаят на улицата също има определени задължение, но контакта му с хората не е само на професионално ниво - и той има нужди , пие в кръчма, заглежда се по другия пол и т.н.Това не му пречи да си работи работата (би трябвало да е валидно за всяка професия в крайна сметка).
Същото е и при животните - ако обучението ви е преминало на по-високо ниво , то ще включва и неща от типа - кучето да е свикнало със всичко което има на улицата и ТОВА да не му пречи да изпълни задачите се.А на улицата има и глутници...
Когато минавам покрай всякакво четириного на улицата , било то домашно или улично, например винаги подсвирквам тихо или издавам някакъв привличаш вниманието му звук, особено ако е с гръб към мен и не ме вижда. Това е елементарен начин да се "обозначиш" и да му покажеш своето присъствие в близост която в някой случай то счита за опасна по инстикт.Знаети ли колко хора минават през болниците, ухапани от собствените си любимци, които са обучени и принципно имат кротко поведение?В голяма част от случайте те са били стрестнати (някой дори от сън) от непредпазливият си "обучен" стопанин, а когато един хищник, каквото се явява кучето, биде стрестнат той в скоростната си реакция, действа не според обучението си и разума , а според инстикта, който е първичен и над всичко.Тогава и най-кроткото куче просто ухапва.някой все пак благодарение на това, че познават стопанина си по-добре от колкото той тях, ухапват толкова нежно, щото савмо да покажат, че нещо не е така както трябва.Други пъкхапят не на шега , защото това е част (по-скоро липсваща такава) от обучението им.Такава е природата, за да оцелее и се защити.Точно тези автоматични инстикти ако се обучим, да ги знаем + в добавка да третираме кучето, не само като инструмент, за дадена работа или задача,но и като равно нам същество със своите грижи, прищевки и разум, се явява по-високото ниво на обучение.
Само тогава човек разбира истината в думите за приятелството м/у различните видове (в случай човек-куче) и едва тогава може да са наслади на истинските взаимоотношения в това приятелство.
Конкретно за глутницата - да те си защитават територия и в това отношение и при условие, че минавате всеки път от там, трябва (няма как - бабите и "милите" хора са я "заградили" вече) да покжете по някакъв начин, че вие сте там временно, нямате претенции към тази територия и съответно към тях .начините са доста и се прилагат според случая.Когато глутницата разбере това и ви познава (макар и бегло) никога повече няма да имате проблеми да преминавате дори през самата им стройно организирана йерархия.
Ако се занимавате с обучението на кучета, това също трябва да залегне в отношението ви към обучаваният обект.В противен случай, нито вие , нито той, ще можете да контролирате дадената задача, ако тя мигом бъде изместена от къде по-голямият проблем - как да я изпълни, когато трябва да навлезне в чужда територия.
Същото и е при хората.
Трябва да се знае, че в съвременното урбанистично общество, ние постоянно навлизаме един на друг в "териториите" си било то човешки ли не и ако не сме "обучени",че в това няма нищо лошо и страшно, не бихме могли нито да си вършим работата,нито да живеем съвместно.
Та така...
:-)))))))

13. romanov - ей ся зелените ще се разпискат че говориш нечовешки неща, хехе:-))

14. pach - глутниците се сменят, представете си, и новодошлите в нея се самоутвърждават черз изпълнението на задачата си - да подават сигнал за чуждите, например нас.За стреснати насън кучета - знам. Не съм живяла с две кучета, много повече са били:-) Конкретен отговор не видях, подобни теории на вашата четох достатъчно, но аз съм практик, не теоретик. На нито един мой конкретен въпрос не отговорихте. Впрочем,това го очаквах, не ми е за първи път:-)))

И къде са тези конкретни въпроси?
Нещо не ги виждам , освен този...



Ами дори и след моята "теория" която е проверена все пак в ежедневната практика на истинските специалисти по въпроса , Вие пак не можете да си отговорите на единственият ви въпрос към мен...
Който разбрал, разбрал ...само да уточня , че това не е теоретичен труд , а ежедневна доказала се с правотата си практика.
За мен вие сте просто "потребител" на кучета е не техен приятел, щом елементарни неща не разбирате.не искам да ви обиждам, просто това е истината...Съжалявам.
Не ми се влиза в полемики, защото виждам , че няма смисъл...

Както и предполагах - нямате смислен конкретен отговор, само куп теории и преминавате към лични нападки - както винаги когато няма какво да се каже по същество.

Аз ви описвам един достатъчно остър и вече социален проблем, а получавам в отговор куп елементарни неща, преподнесени като истина в последна инстанция.
С вас наистина не можем да водим диалог, защото приоритетите ни са различни - аз искам спокойно да извеждам кучето си ЗАЕДНО с 4-годишното ми дете, но не го правя за да не излагам детето си на риск, а вие ме поучавате как трябва да гледам кучета и да възпитавам децата че да НЕ ОБЕЗПОКОЯВАТ и НЕ ПРЕЧАТ на глутниците.
Първият ми въпрос е последната реплика от основният постинг: ами ако беше някой сляп с кучето водач. А?
Не започвайте, моля ви, с теориите си как водачите трябва да са "приятели със всичките други кучета на улицата", защото това ще звучи меко казано абсурдно: водачите са обучавани да не реагират на тях. Но глутниците не са обучавани, уви, и ако маршрута на слепия човек минава точно покрай такава глутница... Тъжно ми е да чета написаното от вас, защото все по-очевидно става че не разбирате дълбочината и същината на проблема и не виждате кой знае какво толкова в бездомните глутници и факта че се стигна до там, че не мога да взимам с мен на разходки детето ми именно заради тях. Тази подмяна на приоритетите е страшна, наистина.
Забравяте (или не знаете) как бездомните глутници по време на разгонване на женската се държат със всеки един пес, появил се на хоризонта. Забравяте промяната на поведението на една окучила се женска. Забравяте че има хора които трябва да се изнасят веднага след като видят глутницата и да обикалят отдалеч за да избегнат конфликта, защото ги е грижа за здравето на своя любимец.
Има до нас една "мила" жена с вашата логика, научила е мантрата "те си пазят територията" и ми я повтаря всеки път, когато нейните сплъстени любимци се втурват към нас. И е също толкова като вас убедена в епидермалните си познания относно природата на кучето и поведението му. И е също така убедена че е достатъчно да се държиш с тях като нея и всичко ще е ОК. Дори говори по същия начин - тя ги ОБИЧА, те са й ПРИЯТЕЛИ, а ние с нашите възпитани псета сме сноби.
Докато има такива хора дъщеря ми няма да излиза на разходка с песа ми, ама кво толкова, нали? АЗ лично знам как да спра една глутница, но когато съм с детето, не мога да дам гаранция че нещата ще се разминат без неприятности, именно защото знам за кучета повече от вас и ако поне малко бяхте наясно, щяхте да помните че първи биват атакувани стари хора (особено с бастун) и малките деца - в глутниците има животни, чиято глава е на нивото на лицето на дъщеря ми.
Колко е прекрасно да им подхвърлим кокалче и да се гордеем с "милостта" си, щото ги обичаме. Но не искате да се грижите за тях и да поемате отговорността за тях като ги вземете вкъщи - къде ти, то трябва да се обезпаразитява, да се възпита, да се извежда всеки ден поне на два пъти, то си е труд. Криворазбрана любов и криворазбрано приятелство е това. Аз обичам тандема между кучето и човека, а не портивопоставянето.

Вие сте от хората на които трябва внимателно да се говори...
Съжалявам, но не съм искал да видите в моя коментар лични нападаки (???).Не защитавам нито "милите" хора , нито кучешките глутници.
Опитах се да обясня , че след като злото е сторено (глутниците си съществуват) , докато не се вземат радикални мерки, ще трябва да се изучат навиците им, порядките им и т.н.Вие сте тази която явно познава теорията (съдейки по описанието ви за разгонените женски, окучилите се такива и промяната в поведението им) но едно е да го знаете на теория, друго е да я приложите на практика.Давате пример за човек с бастун - но не казвате защо той евентуално бива нападнат - а кучетата третират бастуна като силна заплаха (особено ако бъде размахан), другата крайност е пък да премине човек на велосипед - това не е заплаха , но е страшно непривично за тях и те по инстикт реагират агресивно...примери колкото щете.Обаче това ,че не можете да излизате едновременно с дъщеря ви и кучето , не означава ,че няма място за вас.Просто трябва да приложите теорита на практика.
Прилагайки наученото от кучетата (или смятате че няма на какво да ви научат?) често ми се случва , поради естеството на работа , да преминавам буквално през глутниците и то в центъра им в непосредствена близост до водача им.Уф , това обаче не може да се опищше с две думи , то трябва да се види и веднага става ясно , за какво става въпрос.Обикновенно когато ми се е налагало да минавам през кучешките територии, реакцията на хората които ги хранят е винаги еднозначна -"Как го направихте ? Те обикновенно са опасни към непознати!?!"...Е не ми се е налагало да ям кучешка бисквитка на четири крака , като мел Гибсън в оня филм, но не съм и забравял, че в крайна сметка човека е първият и най-голям хищник на планетата.
Това забравят най-вече хората които , като видят куче и започват да излъчват миризма на страх.И това не е теория , а доказано по научен начин...Имал съм случай ,в които такива хора са ухапвани (!!!) от най-дребното и тихо кученце , често нечий домашен любимец.В такъв момент всички са страшно изненадани и учудени от реакцията на кученцето...всички с изключение на ухапаният.Защо?
Мисълта най-малко е била да ви обиждам, или нападам , защото във ваше лице видях човек които знае какво прави и не трябва да спира до тук.
Това е.

Много добре знам за миризмата на страха, както знам и защо нападат хората с бастун. Невъзможно е да обучим всичките в града как трябва да се държат с глутниците, има хора които просто не обичат кучета и се страхуват от тях - имат право. Хапана съм от куче като дете - поради собствената си глупост - но не ме е страх от тях, разбирам ги и ги обичам. Аз карам колело всеки ден и спирам, когато ме погват, с нисък тих глас, имитиращ кучешко ръмжене само им казвам "МММОЛЯЯЯ?", спират, джафват за последно и си тръгват. Минавам - сама или с кучето си - покрай глутници (те са няколко ) всеки ден, безпогрешно определям кой е водача и къде с предизвикателство а къде с объркване (къде и с ласка) го спирам - спре ли той, спират и другите, а побегнe ли той, останалите се пръсват. Пръсване с вода от уста, отваряне на чадър към тях, игнориране или "Я кой бил тука, тук, добро момче" - всичко това в зависимост от ситуация, цяла лекция мога да изнеса. Но предпочитам да ги избягвам - по-разумно е. Особено когато женските се разгонват. Проблема който описвам не е в това че аз не мога и не знам как. Проблема е че в БЪлгария имаме ниска киноложка култура дори сред кучкарите, какво да говорим за обикновените хора? Проблема е че не всички в града познават кучета и знаят как да се държат с тях (а и не са длъжни) . Проблема е че те стават все повече заради хранителната база, осигурявана от "мили" хора. Природата не може да бъде излъгана: има ли храна достатъчно за всички - кучката ще ражда два пъти годишно. В момента в който няма храна - драстично се съкращават кучилата и женската почва да се разгонва веднъж годишно. Не всички в града разбират че една глутница се събира най-вече около женските, нашата глутница я намалих като закарах водещата женска на кастрация. Че и стационар 1 седмица й платих, защото тогава навън бе ужасно време, а аз не исках да умре след операцията от някаква зараза, целта ми не бе да я уморя, а да спра този конвейер на малките, които я умират, я кола ги блъска, които порастват и стават все повече. И не я храня, тя и без това сега е като табуретка, моят породист пес не изглежда толкова дебел. Глутницата намаля, но има други, които - забележете - се активират най-вече когато до тях се появяват "мили" хора. И това е обяснимо - кучета трябва да покажат че не напразно ядат хляба си, натягат се. А "милите" хора вместо да игнорират или да спрат нежелателното поведение, почват да ги галят и да им гукат:"Ма ти що правиш така бе, бабенце, льошо кученце, ма недей така бе миличко, виж ги те само си вървят на някъде" в следващия момент надигат глава и ми се озъбват:"Айде вървете по-бързо, няма да го държа цял ден заради вас!". На вас и на мен ни е ясно че в този случай кучето се чувства одобрено и подкрепено за поведението си и усеща неудоволствието на благодетелите си към нас. Какво ще направи то следващият път? Правилно, ще се втурне със същата агресия, защото за това поведение го галят (одобряват) и му говорят с мил глас.
Ако искаме едно по-високо ниво общуване човек-куче, то трябва да започнем точно от тези "добри" хора с объркана представа за света. Първо те трябва да се научат да не подхранват и да не събират глутници около себе си, да не подкрепят нежелателното поведение и да се научат да се грижат за тях правилно - кастрация върши работа, само че някой трябва да се обади на съответните служби.
До тогава аз няма да рискувам детето си, хич не ми се иска да проверя дали... нали... когато си самичък с кучето си и не трябва да мислиш за детето си - нещата са други. И всяка година стават все повече и все по-нагли. Не ми се ще да стигнем до там, че деца-инвалиди с куче терапевт да не могат да минат по улиците спокойно - за водачите ви писах, те ВЕЧЕ ИМАТ този проблем.
P.S. Относно това, защо не се разбрахме с вас от самото начало: нито един човек, който разбира от кучета поне колкото мен (еле пък три пъти повече, както заявихте в първият си коментар) няма да подхранва глутница край блока защото ще е напълно наясно с последствията.