Постинг
17.07.2009 10:05 -
Едно на ум
Автор: minavam
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1087 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2009 10:10
Прочетен: 1087 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 17.07.2009 10:10
- Ела тук, кожух с очи - казах аз на любимото куче и то благоразумно се скри под масата. Край, милички и драгички, вече бях бясна. Не стига че този образ скришом налапа някаква гадост снощи по време на разходка, та сега и да го лекувам от разстройство.
- Ела туук - натъртих аз и любимеца ми се опита да се натика под дивана. Да бе, все едно гледах хипопотам, който се крие под легена.
Току що се върнах от аптеката до нас с промишлено количество Смекта.
- Тууук - изръмжах и отворих едното пакетче.
- Я! Храна? - с любопитство ме огледа той и заподскача наоколо.
- Храна-храна - отвърнах злорадичко.
Накарах го да седне и изсипах прахообразната Смекта върху езика му. Затворих пастта на глупчото и я стиснах леко с ръце за да глътне лекарството.
Очите му станаха замислени и медитиращи. Само след секунда май лееееко се събраха от изненада. И в следващийт момент кучето ми каза:
- ААААААААААПЧИИИИИИИИИИИХХХХХХ!
През носа му излезе огромен бял облак Смекта, който изцапа чистак новата ми пола и муцуната на песа. Заприлича на наркоман, току що смръкнал прекалено голяма доза. От гръмогласният ми смях подплашено се разбягаха дори богомолките от терасата. Кучето ми пак се опита да се натика под дивана - този път се засегна и май се обиди, пак няма да си говорим близо три дена. А аз да имам едно на ум - смектата да се дава само разтворена с вода.
Това е положението, отивам да почистя цялата прахообразна бъркотия.
- Ела туук - натъртих аз и любимеца ми се опита да се натика под дивана. Да бе, все едно гледах хипопотам, който се крие под легена.
Току що се върнах от аптеката до нас с промишлено количество Смекта.
- Тууук - изръмжах и отворих едното пакетче.
- Я! Храна? - с любопитство ме огледа той и заподскача наоколо.
- Храна-храна - отвърнах злорадичко.
Накарах го да седне и изсипах прахообразната Смекта върху езика му. Затворих пастта на глупчото и я стиснах леко с ръце за да глътне лекарството.
Очите му станаха замислени и медитиращи. Само след секунда май лееееко се събраха от изненада. И в следващийт момент кучето ми каза:
- ААААААААААПЧИИИИИИИИИИИХХХХХХ!
През носа му излезе огромен бял облак Смекта, който изцапа чистак новата ми пола и муцуната на песа. Заприлича на наркоман, току що смръкнал прекалено голяма доза. От гръмогласният ми смях подплашено се разбягаха дори богомолките от терасата. Кучето ми пак се опита да се натика под дивана - този път се засегна и май се обиди, пак няма да си говорим близо три дена. А аз да имам едно на ум - смектата да се дава само разтворена с вода.
Това е положението, отивам да почистя цялата прахообразна бъркотия.
хпедставих си го - с бял наркоманоподобен нос.Горкото куче, надявам се поне дивана ти да е висок
цитирайНе, проклетите италианци го направиха без никакъв шанс да се натика там богомолка дори.
Не мога да ти опиша изненадата ни - беше взаимна - когато изкара цялата Смекта през носа. Сега е тъжен и н еми говори, винаги ми се сърди когато му се подигравам.
цитирайНе мога да ти опиша изненадата ни - беше взаимна - когато изкара цялата Смекта през носа. Сега е тъжен и н еми говори, винаги ми се сърди когато му се подигравам.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
