Като се  заговорихме за  пишещите  психолози... Моята  слабост към   латиноамериканците  е световно  неизвестна. Маркес и  Кортасар живеят в библиотеката  ми и са нежно обичани  от  сприхава и  арогантната ми личност. Химна на    латиноамериканските  писатели  мога  да ви го  изрецитирам  в шестостопен  дактил  или  петостопен  хекзаметър. И ще  е чист  експромт. Обичам  ги  всичките, даже  Коелю го  търпя задето  е  от  Бразилия (барем и той  да намаже  покрай  талантите).
Хорхе  Букай  - видях  аз на  една   сергия този  автор  на  Славейков и  в  главата ми  светна  червената  лампичка: "Та-дам!".
Да, той е  лековат,  мил, повърхностен, но  и  много  забавен. А и  мил (това  го  казах). И  въпреки  че  съм    иронична спрямо  истерията  около  все така  по-любима  приложна  или  гещалд психология,  длъжна съм да  призная  че  книгите му  са сладурски.
Препоръчвам, когато  се  търкаляте на плажа и  си  печете  филейните  части - наистина  е симпатично. щом не е  Коелю  пак добре



и

Не  е зле,  за плажа - таман.