Специално за тази  книга  ще започна  по следния  начин:

Има  една кучешка  поляна  където  инструктор от  „Очи на 4 лапи” тренира  кучетата ни, предназначени  да станат куче-водач за  слепи. Носим  там торбички  за  да почистваме  след  кучетата си, винаги. Ако  някое  кутре  се  изпусне – приемното  семейство  търчи  с торбата и  посла  аре в  боклука. Защото  на никой  не му е приятно  да  гази в ... точно така. И на нас също, и на вас, и на другите  кучкари, които  тренират там. Та... Случката  е следната:  спира  кола, слиза   младо  момиче – изглежда  около 20-годишно  – и  отива в храстите. Връща се в колата след като си  е свършила голямата нужда  в храстите и  заминава.  А  отсреща  има поне  пет заведения с тоалетни вътре. Само че  отсреща, много  е далеч, няма  що. Резултат от нейната разходка в храстите  кучета после  го намериха – прясно,  прясно,  та  чак топло,  ммммм вкуснотийка  за  младите  палета (буееееее).

Тази  сцена  нещо  ми напомни, прибрах се и  извадих  една  от  любимите ми  книги. Бинго! И там  пише  същото.

Написан през  1925-та година, романът е  иззет през  26-та,  още  когато  е ръкопис. Издаван за  първи  път  през   60-те. И не в Русия – там чак през  87-ма.

Професор  Преображенски, хирург,  световно  известно  медицинско светило,   намира  бездомно куче,  пресажда му  човешките  органи - хипофизата и семенните жлези на работника Клим Чугункин, загинал в пиянска свада. В резултат на  подобен  медицински  експеримент се получава   Полиграф Полиграфович  Шариков – новоизлюпен пролетарий (тук  хихикам, само като се сетя  за  ключовата  фраза :”Всичко  да се  подели!”)

 

Ясно е  защо  в Съюза властите така  се страхуваха  от тази книга:

- Какво е „разруха”? Стара баба с бастун?  Вещица, изпочупила прозорците и  угасила лампите? Та тя  изобщо не съществува! Какво подразбирате под тази дума? Ето какво: ако  аз, вместо да  оперирам пациентите си, всяка  вечер  ще  пея революционни песни, при мен  ще има  разруха! Ако  аз в тоалетната си, пардон,  ще уринирам извън тоалетната  чиния, и  същото  ще  правят  Зина и  Даря  Петровна,  в тоалетната ми  ще настане  разруха. Следователно  разрухата не е в тоалетните, а в главите. И когато онези там  горе крещят „Не на  разрухата!” аз се смея. Кълна ви се – смешно  ми е, защото  това  означава  че  всеки от тях трябва да си  удари  един  зад врата. И когато  той си  избие от главата световните  революции,  Енгелс и  Николай  Романов и се върне  към  задълженията си – разрухата  ще  изчезне  от само себе си.

 

Прав, прав е бил  професор  Преображенски.

Тази  вечер  ще  я препрочета,  актуална  е, нищо  че не сме в  следреволюционната  Москва.


Специално за тези, които  няма да четат (знам че  няма,  защото не четат), част от филма "Кучешко сърце" с  монолога  на   професор  Преображенски. Дълго е  9 минути, за тези, които не  разбират  руски - има  субтитри на  английски. 
Ленфилм, 1988 година. Онова за  разрухата е на  4-та минута и половина:-)

а на другаря Шариков все котките му бяха виновни...
Поздрав.)))

Точно за това, както и Преображенски, не обичам пролетариат, нито тогавашния, нито днешния.
"Аз съм привърженик на разделението на труда: в Болшой ще пеят, аз ще оперирам, и няма да има никакви разрухи". :-)

Вот именно.
Но сега взеха да се множат хората с кучешки, хиенски, свински и прочее сърца. Ама има недостиг на хирурзи.)

На фона на днешните събития, не знам защо, но никак няма да се изненадам ако въпросното девойче после някъде по блоговете и площадите разсъждава относно кенефа в държавата. Другарю Шариков в действие.
В книгата има щастлив край за Преображенски, в живота не става така...

за видеосъпорта.))) Не очаквах да го намериш.)))

Грам време нямам, не се сърди, не ти отговарям не за друго, просто съм зарината.
Филма ми го намери и метна най-голямото дете - "Кучешко сърце" като филм го има целия в Ю-Туб.