Прочетен: 536 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2009 12:30
...а това ми е едно от любимите неща, нищо че ще ми се смеете. "Как?! Пак автор с Нобелова награда?" - ще се възмутите вие и скромничко "да" ще чуете в отговор. За разлика от Орхан Памук и Пелевин, които са също грабнали по една Нобелова награда за литература, този автор ми е наистина любим. И най-вече тази повест.
"За мишките и хората" е писано земно, честно, реалистично. Впрочем, точно този език е присъщ на Стайнбек. Знам, че "Спасителен пояс" се режисира от самият Хичкок. Знам, че "Улица Консервна", "Червеното пони", "На изток от рая" и "Гроздовете на гнева" са ни по-известни като заглавия. Знам, известно ми е. И все пак изпитвам някаква мила носталгия по "Мишките и хората". Има нещо толкова болезнено-честно в приятелството на двамата мъже, в мечтите им, в работата им, че сърце не ми дава да кажа че друго произведение от Стайнбек обичам повече.
Изненадана бях от екранизацията, очаквах да съм силно разочарована, както винаги става, когато си привързан към едно произведение, но не би. Гари Синийз е режисьор (ти да видиш) и изпълнява една от главните роли заедно с Джон Малкович. Въпреки че двамата актьори въобще не са сред моите фаворити, справят се блестящо. Може би защото темата на Великата Депресия е донякъде близка на всеки американец. Не знам.