Прочетен: 1830 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2008 21:42
Този извод направих след гледане на поредното анимационно филмче. Не, няма да кажа заглавието. Аз да не съм безплатна анти-реклама? За никой от нас – родители, батковци, каки, настойници, осиновители или въобще който има работа с малките деца - не е тайна какво огромно влияние има анимация върху децата.
Така обожавана от повечето хлапета и възрастни „Ледена епоха” говори ли ви нещо? Ако не – гледайте я, втората част. Има един момент, когато ленивеца, мамута и тигъра намират животно, издаващо гръмогласна пръдня и ленивеца казва: „Иха, открихме полюцията на еволюцията!”. Не съм лицемер, пръдня или оригване отдавна не предизвикват погнуса у мен, както не ме дразнят сополите на чуждите деца, примерно. Но се скъсах да отвличам вниманието на 4-годишно момиченце, което гледаше филма и искаше да разбере „какво е по-лю-ци-я”. Не е смешно. Никак. Децата притежават онези черти, които повечето от нас са изгубили преди много години: невинност, чистота, целомъдрие. Трябва ли тези неща да им бъдат отнети преждевременно?
Вгледайте се в образа на повечето нарисувани анимационни героини – това не са момичета, а са досущ „барбита” в действие: неестествено тънък кръст, пищен задник, държанието им е като на обиграна използвачка, която знае че е въоръжена с цици и задник и знае как да ги използва. В повечето филмчета красивата героиня за да постигне целта си се държи като тъпа разглезена лигла: плаче, тръшка се, бяга от вкъщи или се отърква в евентуалният съюзник за да го разнежи. Сега ми кажете че това е типично женско държание. Да-да, гледали сте много подобна анимация като деца. Това е типично държание за инфантилна повърхностна битова манипулаторка, и не бих искала дъщеря ми да е такава. И не бих искала съпругата на синът ми да е такава...
„Ама те всички са такива”,- ще кажете вие. Не, не всичките. На многото от тези, които не са „такива” обществото им дава на тепсия примера от анимацията:”Ето всъщност на какво трябва да подражаваш, момиче. Ето как трябва да действаш, момче”.
Не е тайна че в повечето приказки ужасни сюжети не липсват. Не е тайна че в детските приказки добрите надхитряват лошите, не се служат само с почтените средства... Тук не говорим за това. Но все пак не би ми хрумнало да екранизирам в цялата й прелест „1001 нощ”, откровенна и безсрамна, че и да лепна етикета „без ограничения за възрастта”. Или „Ходжа Насредин”, примерно. Или „Декамерон”. Нека правим онази тънка разлика между сексуалното образование и разврата, между свободен разговор за хомо-двойките и цензура на детската анимация.
Другия момент е насилието.
Днешните филми изобилстват с такова количество от удряне-млатене-пердах-бой-запалване, че... не знам... За пример – „Том и Джери”. На японските анимационни сериали вече им изгубих броя. Танците на Телетъбис-Тинки-Уинки не са толкова интересни колкото двубоя на треньорите на Покемоните. Мче да, къде ти танца, а къде е боя. Къде е секса и „по-лю-ци-я-та” а къде невинност, кому ли притрябвала...
Бла-бла-бла, свободна държава, бла-бла-бла, свободна телевизия. Няма лошо. Но почти във всяко едно популярно детско анимационно филмче жените се бият като мъжете – раздават тупаници, ругаят, ритат коли – поведение на положителна героиня, сестрата на малката Лило от „Лило и Стич”.
Аре да не се изненадват после мъжете що жените аджеба се държат като агресивни мъжемразки. Така са ги учили, явно.
Не знам какво да правим. Освен да даваме личен пример, диаметрално противоположен на псевдоценностите, транслирани от екрана. Да сме им в помощ на нашите деца.
Да държим децата по-далеч от телевизора.
И личен пример, разбира се.
После се чудим защо жените лезбийки и мъжете путьовци се множат в геометричната прогресия. Развращаваме ги от деца а искаме от тях да пораснат верни жени и силни мъже...
