Ще ви  обясня - относно моето  поколение, поело фронта на прехода, цифрите  от рода  на 90-тте за днешните  блогъри означават  най-вече началото на  ЕГН-то. 80-тте години  надали  някой  ги  помни като  Олимпиадата в Москва и  усмихнатият  мечок. Да не говорим че  за  такива като мен,  за които  80-тата година е  пряко  свързана  със смъртта на  Владимир  Висоцки. Какви ли не  безумни преводи   съм срещала след това... А какви ли не  глупости  съм  чела.  Всъщност... Да. Легендата се търкаля надолу  с главата и  обраства с  клюки. Висоцки - за моя  оправдан  ужас - отново придоби  популярност  у нас покрай изказването край делото на  Максим  Ставийски , когато  някъде  измежду  интернет-мненията прочетох че  "...и Висоцки  бил карал пил, т`ва на руснаците  им  е навик". Мили  деца, неуки и  незнаещи.  Висоцки   никога не е шофирал пиян, поради простата  причина  че страдаше  от  ужасното нещо,  което  го  е  убило на  42 години само - алкохолизъм. Прочетете  книгата на  Марина  Влади "Владимир, или прекъснатият  полет" където тя  откровено разказва  за годините през които  Владимир  започнал да пие. Когато  пропи  основно - той беше  голям колкото  децата ми.  Демек тинейджър. Защо  обяснявам  всичко това? Защото той беше  всичко останало, но не  и пиян идиот. Беше бунтарски талант, но не  и пропилото се  руско  актьорче, с които Москва все  още е  пълна. Иначе след  28  години  нямаше  да му  е  пълнят  надгробието с цветя и спомени.

Слушам  първите му  записи на  старите  магнитофони. Той не напразно  играе  толкова  добре  Хлопуша в постановката на  "Емельян  Пугачов".  Ако  някой  от вас  чел  Есенин, то  помни  неговия  период  от  "Москва  Кабацкая", есенинската  истеричност,  отчаяние, зов за  отговор:
- Проведитееееееееее! Проведите  меня к нему!  Я  хочу  видеть  этого  человека!
Пускам отново и  отново този монолог и настръхвам. 
Не, не защото съм  русофилка.  Та по-голям  фен на самостоятелното мислене от мен не можеш  да  намериш - аз не  харесвам политиката на  Русия. Харесвам  културата  й. Обичам  Висоцки,  разбирам текстовете  му и този  мой текст  уж  го  отпочнах като  надлъжен и напречен разрез  на неговите  текстове  и преводи та дори  като  критиката към  неговия  бунт,  ако  щете... и  в следващия  момент разбрах че е  безполезно и се отчаях. Вдигнах си  ръце. Обърнах  гръб. Хвърлих си  шапката,  тоягата...  няма смисъл... Каквото и да ви  обяснявам, деца... Няма смисъл.
 

Въпрос на възпитание. Домашно и най-вече медийно. Както и при кучетата, в следващия ти постинг :), най-важното е как ще го подхванеш от самото начало.
Те не познават друг начин на мислене освен червено и синьо, горе и долу и т.н. Щом е руснак значи е отчаян пияниця, щом е американец - много е куул! Колкото и парадоксално да е, при възможност да добиеш нечувано количество информация по който искаш въпрос, хората все повече затъпяват.
През социализма все пак издадоха някоя и друга плоча на Висоцки. След '89-а освен няколкото групи ентусиасти, които пазят спомена и изпълняват песните му, да си чула нещо по някоя от "основните телевизии"? Не дай си Боже пък в "прайм тайма" - каквото и да значи това :)))

Има и друго нещо - Висоцки беше необходим за времето си, а сега песните му извадени извън контекста на повечето хора нищо не говорят. Децата ми го слушат, основно забавните му песни, по-дълбокият смисъл и иронията на сатиричните му текстове не разбират ама грам. Не мога да ги виня, налага се да обяснявам на пръсти едва ли не.

историческите факти могат да се прочетат. Духа на времето, който носят песнсите му е много трудно да се предаде - трябва да си го преживял!
Тези, които го разбираме, ще си го слушаме. Може пък отново да стане актуален :).
Сложно стана :). По-добре да си говорим за кучета. При мен е лудница - от вчера се "боря" с източноевропейска овчарка и папагал жако. Все пак, надявам се, че три интелигентни същества накрая ще се разберат :)))

Внимавай папагала да не почне да лае:-)) Или да имитира команди за кучето с интонация на стопанина. Не знам за жако, но един папагал "големият александър" или нещо такова (не им разбирам) така дразнеше кучето на стопаните си - викаше го по име а горкото се чудеше какво става. Досущ като в разказите за свраките на Дарел:-)