А бе  хора,  ние ли сме  болни   или медиите за такива ни смятат? Каква е  тази пристрастеност към жертви,  отсечени глави, изнасилени деца и лошите  реалити шоутата? Подобен модел за  привличане на внимание  откъм страната  на медиите  би бил  оправдан  по времето на  Бредбъри,  но  пък от тогава  е минало много време. Пренаситени  сме. Захранени сме с  Лукас,  Спилбърг,  Кинг, Хайнлайн (къде  екранно  къде  книжовно).

Току  що  влязох в сайта  на  btv новинитe за да видя какво става по света  и що да  видя? "Автобус се преобърна край Шумен, няма жертви".Какво разочарование  - НЯМА ЖЕРТВИ. Горките ни те, милите  средства за масови комуникации:  няма да снимат и/или  описват с треперещ  глас зад кадъра  разпарчетосаните тела по  пътя, ц-ц-ц,  язък за липсата на хонорара за сметката на липса на  мъртвите тела.
Брех, на  леля сладурчета  златни, скъсаха се  да пишат за  18-то СОУ и  газовия пистолет на синковеца на  Боевски,  но на никой от тях не  им пукаше за доброто, което  се трупаше с години  в това  училище.  Само скандала,  истерията,  смъртта,  катастрофите отразяват  медиите ни.  И  българина  почва да вярва колко  е лоша тази  държава и  колко е лош  народа. Което няма  нищо  общо с действителността.
Да, не всичко е розово, но  не сме и подли, зли, тъпи и немислещи каквито  ни  изкарват  медиите.

Знаете ли колко  души са  кандидатствали за  осиновено семейство на  кученцата  от фондация "Очи на  4  лапи" за незрящите  хора?
А колко бездетни семейства   водят  битка  със системата да  осиновят дете?
А колко  хорица  мъкнат до  близката  църква или дом за  сираците пълна кола с юргани, стари  обувки, дрехи, и  малко  посъбрани пари в кеш?
И не става дума за  богаташи, бизнесмени,  баровци, политици. Не. за  добри  обикновени  хора. Те просто  не се набиват на  очи.
Но това не значи че ги няма.
Аз  обичам  да слушам хората, да се  вслушвам и  се вглеждам  в тях. Добрите  хора  звучат разочаровано:"Нищо не става  от нас, ние сме  стиснати,  злобни, проклети, и  май  няма други като мен и приятелите  ми".
Браво на медиите, браво,  успяха да  разочароват средностатистическия  българин в  неговата нормалност  ако  реши спонтанно  да  направи  добро.  Карат го да се чувства  гузен, свит и не на  мястото си. Виновен за това  че се  отличава.  Реши ли да върне  портмонето, пълно с пари в полицията, все ще  изкочи някой  нещастник да му  каже:"Ти луд ли си бе?!". А  и медиите  няма да му  обърнат  внимание.  Обаче виж,  ако  ми влезе  крадец  в  апартамена и ми  гепи  портмонето  а аз го набия - иихаааааааа, ела да видиш  репортажа, не от  една телевизия  ще  дотърчат.Екшън,  сълзи,  истерии, сканадали, сополи ...

Знаете ли, добрите  хора са винаги били повече  от  лошите. Повярвайте го.
Независимо какво ви разправят  по  ТВ-то. 
И  когато  няма  жертви -  това не е новина за първата страница на сайта.
Ей  го  има международен  театрален  фестивал за  деца  в  Берковица. Много ли  знаем за това? а  "Малката  аполония"? А спасените  от приюта  кучета? А  онзи  пенсионер с бастуна дето ми протегна ръка, когато се подхлъзнах? А онзи непознат  младеж, носещ по стълбите  болната ми дъщеря в Пирогов, защото се спънах и щях да  я  изтърва?

А?