Да си  умре  човек  от  гъдел:  изгониха едно комплексарче от   Musiс Idiot и народа се  разписка  като за  национална  трагедия. Айде да си  разплетем  чорапите  от мъка.  Де  да  бяха  толкова  активни  по  изборите - цена  нямаше да  имат.  Сега  мога да  формулирам  максимално  правилно      отношението си към  този род  предаванията и - донякъде - към  хората които  ги  следят внимателно , че   са и  в час с разните му тям "Брадъри". Мисля че  това са  хора  без  работа и щастлив личен  живот. Изпитвам  леко  съжаление  към  тях и  нула  интерес. Този  вид предавания  са  създадени  за  те точно  такива мили индивиди: неамбициозни, леко  мързеливи, позабравили  я  половинките си, я  задълженията. Задължения към  самите себе си     включително... Това е  огледално отражение на   латино-сериали, чията  целева  аудитория представлява     затъпели  от  чистене-готвене  домакини с наднормено тегло и  мечти за  красива  любов.  Вместо   да   отлепят  от диваните целулитния си  задник и  да се  вземат в ръце, те  помнят  наизуст какво е станало в епизод №376 между някаква си  Лурдита и някакъв си  Диего.   Мързи ги да  отидат  до  фитнеса  и за половин-една година да изградят  гъвкаво и  здраво  тяло, да станат привлекателни и  самоуверени. Мързи  ги дори да  тичат  около  блока,  ако  нямат пари за фитнес. Мързи  ги  да мислят.
Да,  наистина мисля че  чуждия  живот и  успех  го  следят  хората  които  нямат  собствен такъв. И взети  поотделно тези  хора   и живота им не са мой  проблем. Но  когато  се  сблъсквам  с  мързела за мислене в такова  количество и с такъв  силен резонанс...  изпитвам  лек пристъп на  паника. Ах, изгониха  го  някакъв си  от сериала в този  епизод.  Я  бързо  всички да скочим от покрива или вдигнем революция, та  да  ги  накараме да зачитат  мнението  ни относно  сериалчето.
А бе има  реален  живот,  не  телевизионен,  не виртуален. Вместо  да  се дъвчи  послушно  дъвката за мозъка,  услужливо  подавана  от  екрана на  Тв и/или   от монитора на  компютъра, направете нещо  реално.  Обадете се на някой, когото  обичате. Обадете се на някой, когото сте  обидили. Излезте с приятели. Направете нещо  вкусничко за вечеря  за  половинката си, ако  имате такава.  Ако  нямате - за родителите си. Ако са  далеч или не са  измежду  живите - намерете някой,  за  когото  леко прегорелия  омлет, направен лично от вас, ще е  важен. Помогнете някому.  Кажете "моля",  като  го  мислите наистина. Простете  на някого  старата  си обида. За това дори не  трябва да  излизате  навън. 
Смятам да  отида  да карам колело със сина ми. Ще ме  учи да карам без  ръце.  Защото  това  ми се струва къде  по-важно  от тъпото висене  пред  ТВ-то,  че и простотията  да  гледам  доброволно.

Оказва се, че не само аз и ти мислим така, има и други, които споделят мнението ти! Спокойно не се нервирй. Ти го наричаш дъвка за душата, добро определение!!!

Ич не се нервирам, на който му се иска да затъпява - това си е негов избор и конституционно право))) "дъвка за душата" - не , не за душата. За мозъка. Мозъка се упражнява с много четене и самостоятелно мислене, като мускула с вдигане на тежести. Аз си карам по живота с главния си мозък, не с гръбначния. И искам той да е трениран, което сериалите и реалити-шоутата не позволяват.