Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2007 12:36 - =~=~=
Автор: lolla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2295 Коментари: 3 Гласове:
0



В живота обичах без корист и цели,
а лицемерие срещнах, и фалш, и лъжа,
кълнат ти се в обич, звездите ти свалят,
а после отново оставаш сама.
Нима след такива жестоки обиди
способна ще бъда да вярвам,
да чакам с надежда вечния мрак.
Нима ще намеря у себе си сили
да търся в живота отново любим,
когато нямам тази воля, този дух несломим.
Единствено ти не постъпи шаблонно,
по същия метод, по същия път.
Ти мълчеше през цялото време
цел твоя единствено бе моята плът.
Защо ще си хабиш напразно словата,
те ще ти трябват за много жени
и ако раздаваш по дума на всяка
за някоя не ще има звук може би.
И все пак ти единствено не излъга
намеквайки ясно целта си дори.
"Не чакай"-говореше всичко у теб
напразни ще бъдат всички мечти.
Тогава се питах  "Защо съм до теб?"
щом бездни межу нас стоят,
щом няма между нас красиви чувства.
Незная: заричах се в себе си често
"от утре ще бъдеш ти мъртав за мен"
и обещавах, това е тъй лесно,
а утре отлагах за другия ден.
Таз воля която я имах стопи се,
като пролетен сняг на вода
и от същото гордо момиче,
не бе останала даже най-малка следа.
Вместно него сотях аз до тебе
с тъжно наведена ниско глава,
а очите черно блуждаят във мрака
и търсят навярно друга жена.
И в таз минута, мечтана от време
аз презрях твоята ниска, жестока игра.
Аз видях как ме гледаше с насмешка
сякаш си правеше невинна шега
Аз виждах, аз знаех, аз чувствах,
колко малка съм в твоите очи,
как в очите ти думата "обич"
едва ли не смешно звучи.
Какво ти направих, с какво те убидих,
за теб нима нямаше руги жени,
та не пожали моята младост,
моите чувства, мойте мечти,
Не те обвинявам, не искам, не мога,
за този финал съм виновна сама,
че чувствата мои с лъжа не прикрих,
нима някой друг може да има вина.
Но истиснки някога когато обикнеш
за минута спомни си за тази жена,
която в живота бе страдала много,
защото презираше всяка лъжа,
Спомни си как здраво към нея пристинста
прекарваше части от ноща,
без обич, единствено търсещ във нея плътта.
И ако жената която тъй много обичаш 
не ти отговори с любов,
спомни си за нея, готова на всичко,
готова на жертва при първия зов,
Но не спомняй си с лошо тогава,
не от падение бе всичко това,
а защото обичаше истински, честно,
без лицемерие, фалш и лъжа.
И в щастие, радост, беда или скърби
навсякъде нея припомняй си ти,
за нейната малдост, за нейните чувства,
за нейните светли разбити мечти.
И ще се чувстваш щастлив и доволен,
че товя път е описан с цветя,
че винаги лесно и бързо ти стигаш
дори най светлата твоя мечта.
И после без труд-почти ще сложиш в архива
сред безконечните образи там
да потъва във мрак и забрава
вече отмиращ истински плам.
Тържествувай сега-ти спечели играта
открито и честно до край бе играл,
тържествувай днес над глупостта на жената,
за играчка нея светът я бе създал.
О, как те презирам в тая минута,
най-безличен от всички мъже си сега,
найстина, чудно, как срещах невинни
лъжливите черни, но мили очи.
Но време ще мине и аз ще забравя
и старата рана и всички мечти.
Само понякога в спомен по тебе
сърцето ми в ритъм по-бърз ще тупти.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - someone
16.06.2007 12:46
добро е! Показва по много добър начин чувствата на излъгания човек както и чувствата на лъжещия. Браво бабе давай все така
цитирай
2. vivka - Deni tova e unikalno, 4estno da ti ...
16.06.2007 13:12
Deni tova e unikalno, 4estno da ti kaja oba4e nemoga da razbera za koi po- to4no e posveteno, no vse pak e nezemnoooo ^^
цитирай
3. lolla - :)
16.06.2007 13:24
благодаря и на двама ви за мненията и най-вече за това, че имате такива.. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lolla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 380420
Постинги: 119
Коментари: 281
Гласове: 4835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031